Д-р Клодиан Дана: Със 7 пълноценни храни можем да натрупаме "когнитивен резерв", пазещ ни от деменция

• Те са зеленолистни зеленчуци, горски плодове, ядки, пълнозърнести храни, риба, птиче месо и зехтин

• След аутопсии на мозъците на 586 души екипът на университета "Ръш" в Чикаго излиза с новаторска методология, която може да ни осигури качествен живот дори в напреднала възраст

• Тежки травми най-вече при катастрофи могат да отключат заболяването, установяват учените

• Системната употреба на големи количества алкохол е един от най-преките пътища към оглупяването

Здравословният начин на живот и поне 150 минути физическа активност на седмица могат да ни осигурят "когнитивен резерв", който да ни предпази от деменция, когато остареем. Това установява проучване на Медицинския център на университета "Ръш" в Чикаго, ръководено от д-р Клодиан Дана и публикувано в специализираното списание Jama Neurology. Самият той бе така любезен да отговори на въпросите на "24 часа".

Изследването се базира на мозъчните аутопсии на 586 души, доживели до завидните 91 години. Екипът се е постарал много педантично да проследи начина на живот на всеки един, умствените способности в края на живота и евентуалните признаци за заболяването. За целта са проучени протеиновите плаки и евентуалните проблеми с кръвообращението в мозъка.

Заключението на изследователите е повече от обнадеждаващо, защото потвърждава, че здравословното хранене, редовните упражнения, натоварването на мозъка, отказът от вредни навици като пушене и прекаляване с алкохол могат да осигурят мечтания "когнитивен резерв". Всъщност той ще

действа като "буфер" срещу бъдещи негативни промени

Нещо повече, ще позволи на по-възрастните да поддържат когнитивните си способности до дълбока старост.

Групата стига до тези изводи, след като провежда аутопсиите на мозъците на въпросните 586 участници в проучването, от които 71% са жени. Най-интересни за тях са следните фактори - концентрациите на амилоидни протеинови плаки, характерните за заболяването промени в мозъчната тъкан и понижената циркулация на кръв в мозъка, която може да се дължи на инсулти и миниинсулти.

Благодарение на щателното проучване се установява, че всяко усилие, което положим, за да си осигурим по-здравословен начин на живот, щедро ще ни се отплати. Големият бонус ще е повишаване на "глобалния когнитивен резултат", отбелязват учените. Според тях дори при някои хора вече да се образуват плаки или да има някакви нарушения в тъканта на мозъка, ако въпросният човек е живял здравословно, неговите умствени способности ще се запазят.

С други думи, ако двама души имат еднакво количество нежелани протеини и изменения, този, който води по-здравословен начин на живот, ще има по-добри когнитивни функции.

"24 часа" помоли д-р Клодиан Дана да каже кои са тези храни, които ще ни осигурят безценния "буфер" и ще запазят по-дълго мозъците ни млади.

"Оценявам интереса ви към най-новите ни изследвания върху факторите, свързани с начина на живот, мозъчната патология и познавателните способности - коментира той. - Диетата MIND е хибрид между средиземноморската и DASH диетата (предназначена за хипертоници – бел. ред.). (Още за диетата MIND - виж карето.)

В нея са застъпени храни, богати на хранителни вещества, като зеленолистни зеленчуци, горски плодове, ядки, пълнозърнести храни, риба, птиче месо и зехтин. При MIND се препоръчва ограничаване на приема на червено месо, масло, сирене, сладкиши, пасти, както и пържени или така наречените бързи храни."

Тук обаче има една особеност. Д-р Дана и колегите му установяват по категоричен начин, че физическото натоварване трябва да е поне 150 минути на седмица. Разбира се, по-обездвижените възрастни първо трябва да се консултират с лекар. 

По този начин новото изследване отива още една крачка по-нататък, надграждайки констатациите на комисията на престижното медицинско издание Lancet от 2020 г. Тогава тя, обобщавайки огромен брой изследвания, излезе с подробен анализ, че 40% от случаите на деменция могат да бъдат предотвратени, ако повлияем на 12 рискови фактора.

Но освен тях бяха идентифицирани още два, които са ключови. Първият е, че тежки травми най-вече при катастрофи могат да отключат заболяването. И ако на подобно злощастно стечение на обстоятелствата никой не може да повлияе, то на втория фактор със сигурност може. Според учените системното препиване с големи количества алкохол е един от най-преките пътища към деменцията.

Проследени са 31 млн. души, хоспитализирани във Франция

заради разстройства, свързани с алкохола. При тях е констатиран трикратно по-голям риск от развитие на болестта дори още преди да навършат 65 г. 

Сред останалите фактори, на които можем да повлияем, за да си спестим смущения в паметта, са до болка познатите – да намалим излагането на мръсен въздух, да се движим по-често, да контролираме хипертонията, депресивните състояния, недоспиването, да се откажем от пушенето, небалансираната диета и пиянството. Малки количества алкохол могат дори да са полезни в известен смисъл, отбелязват учените, но с уговорката, че са необходими още изследвания. Те обаче съветват, ако започнат проблеми със слуха, да им се обърне сериозно внимание, защото те също могат да доведат до симптоми. 

И докато учените все още търсят начини как да предотвратят този бич, част от тях зададоха един съществен въпрос – деменцията съществувала ли е в древността? Възможно ли е да е болест, свързана изцяло със съвременния начин на живот и абсурдното обездвижване?

Много подробно изследване, публикувано неотдавна в Journal of Alzheimer's Disease, анализира ръкописи на медици и философи в Древна Елада отпреди 2500 г. и установява, че тази болест тогава не е съществувала. 

Според статията древните гърци, изглежда, не са страдали от когнитивни смущения, защото изследователите не откриват никакви споменавания за подобни проблеми в изворите. Нямало нито едно писмено свидетелство за нещо, което да е намек за загуба на памет, говор, разсъждение.

И ако елините са се радвали на чудесната работа на своите мозъци, при древните римляни не е било точно така и те челно се сблъскали с проблема. Вероятно защото по-съвременният начин на живот при тях неумолимо настъпва, днес учените попадат на 4 текста, доказващи, че забравянето при възрастните върви ръка за ръка с прогреса.

Не кой да е, а един от известните медици на Древния Рим - Гален, си записва, че с навършването на 80-годишна възраст при някои хора се появява проблем с ученето и въобще с научаването на нови факти.

Плиний Стари на свой ред забелязва, че един сенатор, тогава прочут оратор - Валерий Месала Корвин, забравил собственото си име.

Цицерон също оставил бележка в трудовете си, че бил много възмутен от "възрастовата глупост": "Тя е характерна за безотговорните старци, но не за всички старци."

Макар все още да няма категорични доказателства, авторите на изследването допускат, че замърсяването в римските градове, свързано с разрастването на населението, вероятно е причина за когнитивните увреждания. Още повече че в империята

започнали да използват съдове за храна от олово, което е много токсично.

Но освен това с този опасен метал била изградена и водопроводната мрежа, от която всички консумирали вода.

За съжаление, незнанието на римляните стигало дотам, че те добавяли и оловен ацетат във виното си, за да го подслаждат.

Факт е, че оловото е мощен невротоксин, който безспорно е повлиял в тази посока, но учените допускат, че прогресът в Древен Рим е допринесъл по още една линия за появата на деменцията. 

Именно оттам започва тенденцията все повече хора да се стичат в градовете, отказвайки се да обработват земята, и резултатът е първото в историята масово обездвижване. Заедно с това, колкото по-нагъсто живеели римляните, толкова по-мръсен ставал въздухът. И за да проверят тази работна хипотеза, авторите на изследването се отправят на далечно пътешествие. Те искат да видят дали индианците край Амазонка, които са далеч от достиженията на цивилизацията, са засегнати от това проклятие деменцията. Оказват се прави, в тези племена хората водели изключително активен начин на живот, характерен и за древните елини. Вероятно затова изследователите открили деменция при едва 1% от хората над 65 г. За разлика от тях при американците в тази възрастова група днес тя е 11%.

Изводът още веднъж потвърждава, че здравословният начин на живот и движението са ключът да преборим коварното заболяване.

Правилата на диетата MIND

Режимът MIND е разработен от Марта Клеър Морис, хранителен епидемиолог в Медицинския център на университета "Ръш" в Чикаго, с финансовата помощ на Националния институт по стареенето на САЩ. Принципите на диетата са публикувани за първи път през 2015 г.

MIND ограничава консумацията на лоши мазнини и захар, които насърчават възпаленията и бета-амилоидните отлагания - отличителен белег на болестта на Алцхаймер", отбелязва д-р Пуджа Агарвал, специалист по хранене в "Ръш".

MIND не е строг набор от правила за това какво може и какво не може да се яде, а по-скоро цялостни здравословни хранителни навици.

КАКВО ВКЛЮЧВА ДИЕТАТА

Седем порции седмично от 1 чаена чаша зеленолистни зеленчуци (спанак, зеле, салати, броколи и др.).

Пет порции седмично от 1/2 чаша горски плодове (най-добре черни боровинки, които са с доказани свойства срещу деменция). Допускат се замразени фрукти, но не сладка и конфитюри.

Три порции пълнозърнести храни всеки ден.

1/2 чаша бобови храни - през ден.

Шепа ядки (30 г) през повечето дни.

Пилешко месо поне два пъти седмично.

Риба поне веднъж седмично.

По една чаша вино на ден (по желание).

Нерафиниран зехтин – два пъти по една супена лъжица на ден.

Под 4 малки порции - 50 г червено месо или колбаси седмично.

Под пет пъти по хапка-две сладки неща седмично.

Две порции от по 30 грама или по-малко пълномаслено сирене седмично.

Диетата избягва нездравословни за мозъка храни – маслото е ограничено до една чаена лъжичка или по-малко на ден.

Съчетанието с физическа активност и упражнения засилва ефекта от това хранене.

ПРИМЕРНО МЕНЮ

Закуска: овесени ядки с пресни боровинки и орехи, за да се набавят витамини и минерали.

Обяд: пълнозърнеста паста със зеленчуци - спанак, домат, краставица, нахут. Могат да се консумират и във вид на салата. Поръсете със зехтин и балсамов оцет, добавете малко сол и черен пипер.

Междинно хранене: шепа ядки или парче пълнозърнест хляб с тънък слой фъстъчено масло.

Вечеря: печени постни пилешки гърди с пресни билки, покрити с парченца лимон. Гарнитура от киноа и зеле.