• Кои са най-вдъхновяващите случаи на излекувани онкологични пациенти? На този въпрос проф. Ивелин Такоров, дм, ръководител на Първа клиника по коремна хирургия на ВМА – София, и председател на Българската асоциация на хирурзи, гастроентеролози и онколози, се замисля. Много са, може би десетки ще се засегнат, че не попадат в класацията, смее се лекарят с 20 г. стаж в хирургията и един от пионерите на лапароскопското лечение на панкреаса и черния дроб.

За възможностите на щадящия за пациентите метод и сравнението му с класическите отворени операции и роботизираната хирургия “24 часа” разказа в последното издание на специализираните здравни страници на вестника. За читателите хирургът сподели и три от вдъхновяващите истории, в които “няма шанс”, а оперираните са спасени.

Връзката на пациента с хирурга не приключва с операцията. Хирургът трябва да проследи пациента до шестата година, обяснява проф. Такоров. Първите три години през шест месеца се прави скенер и се изследват туморни маркери, а резултатите се консултират с хирурга оператор. В следващите години образните изследвания се разреждат на 12 месеца. Целта на проследяването е да може, ако се случва нещо нежелано, то да се открие максимално рано.

Пътят на проф. Такоров към хирургията минава през няколко “завоя” в юношеството. “Някъде до седми клас мислех, че ще стана архитект, това беше първата ми любов и целенасочено отделях голямо внимание на рисуването и математиката. Но изведнъж реших, че искам да стана лекар. Майка ми е педиатър, общувахме семейно с много лекари, между тях и хирурзи. В един момент прозрях, че искам да уча медицина, точно за да стана хирург.

Хирургията дава видими резултати веднага. Това е много мотивиращо за човек, който има нагласа да бъде деен, да постига резултати и нямаше как да не ме привлече. Бях убеден, че съм си избрал професията. В 11-и клас след завършване на гимназията обаче се появи дилема, защото се отвориха много нови възможности. Като национален състезател по биология, физика и химия попаднах в група от 30 ученици от цялата страна, наградени с национални дипломи с право да постъпим в университет по свое желание. Това бяха годините на големите промени в държавата, на демократизиране на обществото и покрай професията и обществената ангажираност на татко се запитах дали няма да съм по-полезен като юрист, събуди се и първата ми любов – архитектурата. Все пак избрах медицината, а в моя случай това бе равнозначно на хирургия - решаваща специалност относно здравето и благополучието на пациентите. Много често точно хирурзите трябва да вземаме най-тежките решения - обикновено в режим на недостиг на време - и да носим цялата отговорност. От дете никога не съм бягал от отговорност за действията си. Това също спомогна още от студентските години да се насоча към най-сложната област на хирургията. Попаднах в току-що сформираната Клиника по жлъчно-чернодробна и панкреатична хирургия във ВМА, ръководена от проф. Никола Владов. Освен специализациите целият си професионален стаж съм изкарал в този екип, но преди 5 г. се наложи да поема своя път като ръководител на Първа клиника по коремна хирургия в болницата”, разказва професорът.

Архитектурата вероятно е загубила от избора на Ивелин Такоров, но от неспирния поток желаещи да ги оперира и авторитета му сред колегите е очевидно, че хирургията е спечелила. А първата любов, както професорът нарича архитектурата, помага ли му?

“По някакъв начин математиката подготвя ума за вземане на бързи отговорни решения, научава те в ход да преосмисляш ситуацията и да отсяваш точните прагматични решения. В операцията, непосредствено преди интервюто, ми мина през главата мисълта колко много помагат математиката и триизмерното мислене, които са в основата на архитектурата. Когато правим операция за отстраняване на дълбока, скрита метастаза в черния дроб, сравнявам представата си от скенера с изображението от интраоперативния ехограф и те обичайно съвпадат. В лапароскопската хирургия много помага, когато умът е “настроен” за работа в 3D реалност.”

3 операции, нова методика и хъс за успех връщат млад мъж в живота

В топ 3 хирургът нарежда лечението на младо момче, оперирано два пъти в друга болница в търсене на тумор на панкреаса.

“За целта използвахме за първи път нова методика – детекция с радиосонда”. Чрез кръвта туморът е натоварен с радиоактивни частици и успешно идентифициран и премахнат. “Направихме съвършена операция с частично отстраняване на главата на панкреаса, всичко мина много добре и вече непосредствено преди изписването без никакви индикации за проблем настъпи остро усложнение с кървене. Това наложи да се премине към дуодено-панкреатична резекция. След кратко благополучие ново усложнение ни принуди да премахнем целия панкреас с трета операция. Но трудностите не приключиха. Борбата за живота продължи в много тежък следоперативен период. Въпреки това момчето не загуби дух, а нас силно ни мотивираше, че ни вярваше безрезервно. След около 40-дневно лечение го изписахме в добро състояние. Сега живее пълноценен втори живот, полезен е на себе си и на близките си, както и на обществото. Колкото и високопарно да звучи, това е един спечелен живот. Историята е в същото време и илюстрация на сложността на панкреатичната хирургия. Може да се наложат множество интервенции, но сме щастливи, когато в крайна сметка пациентите се възстановяват и след това водят нормален живот”, казва хирургът.

Спасена е жена с метастази, насочена преди 10 г. към палиативни грижи

Вдъхновяваща история е лечението на пациентка, която още преди 10 години е чула от лекари в региона, в който живее, че няма шанс с открития ѝ метастатичен карцином на стомаха. За радост се оказва, че грешат.

Във ВМА правят план за лечение, насочват я към предоперативна химиотерапия, след което предприемат операция за премахване на стомаха и на разсейките в черния дроб. “Жената е жива и без никакви оплаквания, на практика победила едно авансирало онкологично заболяване, за което са ѝ казвали, че няма лечение и е насочена към палиативни грижи”, разказва хирургът.

Лекарка няма рецидив 7 г. след операция, за която по онова време няма гаранции за ефект

Проф. Такоров си спомня много добре и лечението на колега лекарка с рак на панкреаса, опериран радикално. На шестия месец обаче пациентката се оказва с метастаза в черния дроб. Въпреки липсата на научни доказателства за ефекта от резекцията по това време проф. Такоров извършва повторна резекция, последвана от химиотерапия. Жената вече седма година води нормален живот и няма рецидив.

Хирургът без лекарската си униформа

Обичайно проф. Такоров разделя отпуска си на две и едната част запазва за семейна ски ваканция (на днимката е с децата си), по време на която предизвиква сам себе си за бързина на спускането. В летните месеци през последните години го привлича ветроходството. "Истината е, че никога не успявам да се отпусна напълно – и по време на почивката съм организиран, разпределям задачи на хората около мен..."

В градски условия въпреки превъзходната си физическа форма редовно играе баскетбол "за отпускане на нервната система" с колеги от студентските години. От тениса на корт се отказва преди година заради контузия. Извън спорта го зарежда подкрепата на семейството. Не намира удоволствие в алкохола, по-вероятно е да го изкуши вкусна храна или бърза кола.