• За мен здравословното хранене е да виждам седемте цвята от дъгата в чиниите вкъщи - трябва да има зеленолистни, цветнолистни растения, зеленчуци, качествено месо, риба
  • Независимо от годините, с новите протоколи можем да се чувстваме добре и в напреднала възраст.
  • Проучваме мощни антиоксиданти и фитометаболити с чудесни пробиотични фактори, които могат да влязат в протоколите за anti-aging, други подпомагат стабилността на ДНК
  • Намаляването на калориите води до удължаване на живота с 10-20% 
  • Прополисът, мурсалският чай и живовлякът притежават силни антистареещи свойства
  • За абсолютна безсмъртност не може да се говори - всички живи организми са устроени да се развиват, да дадат потомство и да умрат 
  • С процеса автофагия можем да заличим метаболитната си история и да започнем от нула

- Проф. Георгиева, непрекъснато се говори, че може би вече е роден първият човек, който ще доживее до екстремни старини, но има ли солидна научна база, на която се базират тези твърдения?

- През последното десетилетие все повече експерти в сферата на подмладяването и стареенето дискутират, че вероятно първият безсмъртен вече се е родил, но това не са толкова рекламни трикове, колкото интригуващи хипотези с цел фокусиране в тази насока на вниманието на научната общност и на организациите, финансиращи подобни изследвания.

Всички знаем, че от най-древни времена се търси еликсирът на дълголетието - една безспорно много важна тема и сега. Затова учените се опитваме да изследваме тези молекулни механизми с цел познаване на факторите, обуславящи процеса.

Това познание би помогнало да забавим остаряването и да отложим свързаните с него заболявания, каквито са сърдечносъдовите болести, метаболитните синдроми, невродегенеративните и някои онкологични заболявания.

Причината е, че самото остаряване върви “ръка за ръка” с натрупване на грешки в основните биомакромолекули в живите индивиди: молекулите на ДНК, РНК и протеините.

За абсолютна безсмъртност не може да се говори, защото еволюцията на всички живи организми показва, че те са устроени да се развиват, да дадат потомство и да умрат. Но науката днес доказва, че в голяма степен можем да удължим продължителността на живота и по-дълго време да сме здрави и млади независимо от възрастта.

Вярвам, че вече имаме достатъчно познания за фините интимни механизми на остаряването, за да продължим тази здравословна продължителност на живота и да отложим остаряването с декади. Вече познаваме в дълбочина процесите, които протичат в клетките с ДНК, РНК и протеините, и знаем, че тяхната стабилност ни дава шанс да забавим остаряването с насочени, прецизни и успешни стратегии.

- Какъв е реалистичният лимит за продължителност на живота в близко бъдеще - 110-120 години?

- Не мога да кажа дали голяма част от човечеството ще достигне до средна продължителност на живот от 120 г., но е факт, че има хора дори и днес, които са достигнали до 119 - 120 години.

В крайна сметка всички те рано или късно умират от същите заболявания, за които вече стана дума. Ние можем да отложим остаряването, но все още не сме стигнали до момента, в който да спрем тези процеси и свързаните с тях заболявания.

- Центърът, който изследва остаряването в рамките на Националния институт по здравето на САЩ, неотдавна свърза един специфичен антиинсулинов протеин с продължителността на живота? Преди време интервюирах американски учен, който откри, че ако се поддържа ниска кръвна захар и се ограничат калориите при кръглите червеи, животът им значително се удължава.

- Това е така. През последните 20 г. бяха изяснени молекулните фактори, които обуславят остаряването, и се очертаха стратегии за забавянето им.

Една от тях се обсъжда сред все повече специалисти и е свързана с намаляването на калориите, което води до много по-голяма продължителност на живота. В това отношение бяха проведени и много опити с дрождите, от които е направена маята - те се оказаха много подходящи за изследване на остаряването, чиито механизми са консервативни.

Нещо повече, проф. Дейвид Синклер в началото на своята кариера стана известен с изследванията си върху тези организми и ролята на протеина Sir2 (забавящ транскрипцията - бел. ред.) в процесите на клетъчното стареене.

Неговите ранни изследвания бяха фокусирани именно върху ограничаването на калориите в дрождите в хода на тяхното остаряване и свързаните с това благоприятни промени в епигенетиката, енергийния метаболизъм и митохондриите на клетките.

Резултатите показаха, че намаляването на калориите води до 10-20% удължаване на живота на дрождите, което след редица клинични изпитвания в нашата наука бе проверено и върху хора. Някои от тях все още се провеждат, но вече има доказателства, че познаваме фините механизми, които опосредстват удължаването на живота в резултат на намаляване на калориите.

Един от тези механизми е прочистването на клетките от отпадните продукти на обмяната в резултат на процес, наречен автофагия.

- Всъщност за изясняването на автофагията Йошинори Осуми получи Нобелова награда през 2016 г.

- Да, напълно права сте. Най-общо това е процесът, при който ограниченият калориен прием кара клетките да преминат в режим на “самоизяждане” или автофагия - тоест, да почистят отпадни продукти, да “занулят” метаболитната си история и да влязат в процес на обновяване.

Именно това са препоръките на д-р Питър Атия, на проф. Дейвид Синклер и други специалисти - да намалим калориите, като се лишим от един порцион през деня.

Факт е, че днес страдаме от излишък на храна, много рядко сме гладни и примерно аз се чувствам щастлива, ако пропусна едно ядене.

- А защо Националният институт по здравето на САЩ публикува толкова много изследвания, които търсят връзка между митохондриите и продължителността на живота?

- Митохондриите са нещо като “електроцентралите” в нашите клетки, те са органелите, отговорни за производството на енергия, и затова в хода на стареенето се получават митохондриална дисфункция, оксидативен стрес, повреди в митохондриалната ДНК. Променя се морфологията им, стават нефункционални.

Именно затова поддържането на младостта им е ключов елемент в стратегиите за неостаряване, това най-често става с подходящa суплементация на тялото с антиоксиданти, витамини, микроелементи, за които е известно, че са важни кофактори за поддържане на стабилността на митохондриалната ДНК и нормалната функция и структура на митохондриите.

- Тези дни световноизвестният лекар в областта на терапиите, забавящи стареенето (anti-aging) д-р Питър Атия публикува своя протокол за забавяне на стареенето. Той съдържа различни витамини, минерали, пробиотици, режими за здравословно хранене и физическа активност и др. Можете ли да кажете вашият какъв е или как всеки може да си състави свой?

- Стъпките са стандартни и лесни, някои от тях са известни отдавна, други бяха открити в последните години.

Най-важното е човек да познава своята физиология, медицинската си история, хроничните заболявания на родителите си и след това да си направи персонално здравословно родословно дърво.

Много е лесно и логично води към изводи за това към какво е предразположен, как ще остарява. Разбира се, подходящ генетичен скрининг, биохимична картина на кръвта, информация за прекарани заразни заболявания или хронични такива добавят още един слой данни, които ще позволят още по-прецизно човек да разбере своите дадености.

Втората стъпка е човек да се съобрази със своята възраст - ние имаме един метаболизъм и физиология през първите 1000 дни от живота си, още по-различни през първите десет и следващите години. Тези процеси все повече се различават през различните декади от живота ни и са свързани с потребностите на организма през всеки етап от индивидуалния живот, както и от средата, в която живее.

Затова е добре да се провери от какво се нуждае организмът ни във всеки конкретен период от живота ни като хранителни вещества, микроелементи и витамини - тези изследвания не са скъпи, но ще ни дадат насоки какви витамини е добре да си набавим под формата на добавки или храни. Хранителните добавки, включително фолиевата киселина, витамините от групата B, витамин D, омега-3 мастните киселини, куркуминът (турмерик) и други имат положително въздействие върху здравето и поддържането на правилна епигенетика в хода на биологичното остаряване.

Те са важни фактори за забавяне на остаряването.

Едва когато имаме достоверна информация от какво се нуждае нашият организъм, можем да прегледаме протоколите на д-р Атия, на проф. Синклер и след консултация със специалист да се прецени коя от препоръките им можем да адаптираме за нашите нужди. За мен тази стратегия е много важна, защото само когато знаем от какво тялото ни има нужда и има ли недостиг от някои важни макро-, микронутриенти, витамини и микроелементи, можем да се насочим към персонализиран протокол за забавяне на остаряването.

- В института приемате ли любопитни пациенти, които искат да са в крак с най-добрите протоколи по света и да ги прилагат върху себе си?

- Аз съм главен научен консултант на иновативен стартъп, в който с помощта на изкуствен интелект използваме генетични, епигенетични, биохимични и други медицински данни на всеки индивид с цел точно измерване на биологичната възраст, прогнозиране на вероятността от проявление на свързаните с остаряването болести, както и създаване на прецизни, персонализирани протоколи за забавяне на биологичното остаряване. Само когато подходът е научнобазиран, разчита на точна проекция на физиологията на индивида, неговите нужди от важните макро-, микронутриенти, витамини, елементи и биоактивни съставки като антиоксидантни и кофактори на метаболитните процеси в клетките, както и когато имаме много ясна картина на заобикалящата среда на този индивид (физическа активност, хранене, стрес и навици) имаме инструментите да забавим остаряването, както и да отложим свързаните с него заболявания. С други думи, създаваме “дигитални близнаци” на всеки индивид и проектираме как остарява или забавя процеса с една или друга интервенция, с един или друг протокол. Това е в основата на успешни стратегии за превенция на биологичното остаряване и заболяванията, опосредствани от него.

- В научните изследвания непрекъснато се изтъква, че много важен фактор за подмладяването е физическата активност, която присъства в почти всички протоколи.

- Тя е необходима не само за поддържането на костната система и мускулите, а за целия организъм и неговия метаболизъм. Няма да си позволя да спекулирам по въпроса трябва или не трябва да се правят по 10 хил. крачки на ден - те със сигурност няма да навредят, но дори и да са по-малко, важното е да се движим. Лично аз ходя винаги когато имам възможност, през това време слушам научни конференции, подкасти, музика. Хубаво е ходенето да се редува с кардио- и силови упражнения за цялостно поддържане на организма. Затова се опитвам три пъти седмично да ходя и на каланетика с цел поддържане на тялото тонизирано, а мускулите активни.

- Вие лично как се храните, следвате ли някакъв задължителен протокол за седмицата като протеини, въглехидрати, плодове, зеленчуци?

- За мен здравословното хранене, най-метафорично казано, е да виждам седемте цвята от дъгата в чиниите вкъщи - трябва да има зеленолистни, цветнолистни растения, зеленчуци, качествено месо, риба, различни протеини съобразно с нуждите на организма. Тези 7 цвята в зеленчуците и плодовете са носители на антиоксиданти, на фитометаболити, за всеки от които може да се напише по една цяла монография. Но освен всичко това, колкото и банално да звучи, аз се придържам към средиземноморската диета. В хода на анализите на моята физиология и тяло съм достигнала до извода че тази диета работи най-добре за мен: поддържа теглото ми равномерно, тялото и ума в добра форма. Но ако човек иска да бъде прецизен в своите протоколи за хранителен режим, е добре да проведе нутригенетични и нутриепигенетични изследвания. Резултатите от тях дават много точна картина какво се метаболизира добре от организма ни и какво не, къде има “пробойни”, какви замени на продукти можем да направим, ако нещо не ни понася, и т.н. Като цяло науката днес притежава голям арсенал, за да изследва в дълбочина всеки един индивид и да предложи точни протоколи, съобразени с нуждите на неговия организъм. Това не е нито невъзможно, нито е нещо скъпо - в момента знаем много точно какво се случва на клетъчно ниво и как можем да му повлияваме в положителна насока.

- Преди време говорихме, че в института в БАН сте се натъкнали на много интересни биологично активни вещества в прополиса, мурсалския чай и живовляка. Има ли повече яснота?

- Това са сериозни фитометаболити с широка палитра от силни антистареещи свойства. Някои от тези, върху които работим лабораторно, се оказват мощни антиоксиданти, други са чудесни пробиотични фактори и могат да влязат в протоколите за неостаряване. Освен това имаме много интересни и обещаващи резултати, че някои от тях могат да повлияят на стабилността на ДНК, влияят върху епигенетика и др. Впоследствие тези научни открития се имплементират от бизнеса, особено когато свойствата на даден фитопродукт са описани и механизмите на действие са изяснени. Нещо повече, вече работим по този въпрос и с козметична компания.

Заедно с това работим и с Фондация “Америка за България” по програмата “Наука с бъдеще”, където създаваме базирана на изкуствен интелект система за биоактивни фитомолекули. Част от нея ще е платформа с информация за съдържанието им в медицинските и лечебните растения на територията на България и как влияят на генома. Данните ще са изключително интересни и за бизнеса. Представете си производителите на фитобазирани лекарствени форми - с кликването на дадено растение като лайка, живовляк и др. могат лесно да проверят кои са био активните молекули в това растения, какво се знае в научната литература за него, кои гени се активират в резултат на тези молекули, как се повлияват метаболитните пътища в клетките. Това е начин за производство на фитопродукти, добавки или лекарства, които имат доказано молекулно действие, което насочва и скъсява пътя на клиничните изпитания.

CV

Милена Георгиева е професор по молекулярна биология към Лаборатория по молекулярна генетика, епигенетика и дълголетие към Институт по молекулярна биология, БАН. Тя е един от основателите на иновативния стартъп EPIX.AI, който разработва иновативен подход за забавяне на стареенето и негов главен научен директор.

Интересите й са в сфери като молекулярна биология и генетика, епигенетика, и съвременна биомедицина.

Тя е автор на над 100 научни публикации в реферирани международни списания. Ръководител и участник е в редица научно-изследователски проекти към национални, и международни агенции.

Член е на Съюза на учените в България, на Европейската Федерация на биохимичните дружества и на Международния съюз по клинична епигенетика.

Тя е ревностен комуникатор на науката, гост-лектор е на многобройни фестивали и научни събития, чест гост в радио- и ТВ-предавания. Лектор е на TED платформата.