Едноклетъчен организъм без мозък или нервна система може да формира спомени и да ги предава на следващите поколения, съобщи Юрикалърт, позовавайки се на резултатите от американско изследване.

Авторите му са установили, че нивата на вътреклетъчното желязо предизвикват формирането на вид памет в бактериите, която определя последващото им поведение. Освен това паметта се предава на следващите поколения. Откритието има потенциално приложение в превенцията на бактериалните инфекции и в решаването на проблема с антибиотичната резистентност.

Вездесъщата бактерия Ешерихия коли (Escherichia coli) е една от най-изследваните форми на живот на Земята, но учените продължават да откриват неочаквани начини за нейното оцеляване и разпространение.

Авторите на настоящото изследване от Тексаския университет и университета на Делауеър са открили потенциална система за памет, която позволява на Ешерихия коли да "помни" минали преживявания в продължение на няколко часа и няколко поколения след това.

Според екипа подобен вид бактериална памет не е откриван досега. Учените отбелязват, че тя не е същата като съзнателната човешка памет.

Вместо това феноменът на бактериалната памет описва как информацията от минали преживявания влияе върху вземането на настоящи решения.

"Бактериите нямат мозък, но могат да събират информация от околната среда и ако са се сблъсквали често с нея, са способни да я съхраняват и да имат бърз достъп до нея по-късно в своя полза", пишат изследователите в сп. "Протоколи на Американската академия на науките".

Учените са установили, че ключът към събирането на информация и паметта на бактериите е желязото.

Базираната на вътреклетъчното желязо система за памет може да помогне на Ешерихия коли да се адаптира към лоши условия на околната среда или към антибиотици, предаде БТА.

"Преди да има кислород в земната атмосфера, ранният клетъчен живот е използвал желязо за много клетъчни процеси. Желязото е от решаващо значение не само за възникването на живота на Земята, но и за неговата еволюция. Логично е клетките да го използват по този начин. В крайна сметка колкото повече знаем за поведението на бактериите, толкова по-лесно е да се борим с тях", пишат още изследователите.