Проучване на Женевския университет отпреди 5 г. сочи, че половината от пациентите са докладвали за промени в поведението след кръвопреливане

При трансплантации и кръвопреливане се предава клетъчна информация от донора към приемника, твърдят сензационно учени. Според тях в градивните частици на кръвта и органите ни се съхранява информация за нашите спомени, личностни характеристики и дори болестите, от които страдаме.

По данни на Европейската комисия в ЕС всяка година се извършват над 25 млн. процедури по кръвопреливане, a според неправителствената организация The Global Observatory в съюза са били извършени около 30 хил. трансплантации.

На този фон мнозина твърдят, че изведнъж са претърпели промени в характера си или са развили вкусове, които никога не са имали преди, след като им е била прелята кръв.

В САЩ е записан случай, при който 47-годишна жена е развила обсесивно желание да пие бира и да яде пържено пиле, след като ѝ е бил присаден бъбрек на 18-годишно момче.

Миналия месец изследователи от института “Каролинска” в Швеция публикуваха мащабно проучване, което показва, че

причината за спонтанен

мозъчен кръвоизлив може да

се предава от човек на човек

след кръвопреливане

В доклада, публикуван в списанието на Американската медицинска асоциация, е установено, че пациенти с кръв от донори с повтарящи се мозъчни кръвоизливи са повече от два пъти по-застрашени сами да получат такъв.

Изследователите са използвали шведско-датска база данни, която съдържа информация за здравните характеристики на над 1 млн. лица, които са дарили или получили кръв от 70-те години на миналия век насам.

Откритията показват, че някои фактори, които водят до спонтанни мозъчни кръвоизливи, могат да се разпространят при кръвната интервенция.

Въпреки това, тъй като само 0,1% от донорите в проучването впоследствие са получили повтарящи се мозъчни кръвоизливи, малък брой пациенти са били изложени на риск.

“Кръвопреливането е сравнително често срещана процедура, поради което негативните ефекти са от съществено значение за качеството на общественото здраве. Важно е да се знае, че е много малко вероятно да получим мозъчен кръвоизлив от нещо, което се предава по венозен път”, обяснява д-р Густав Едгрен, доцент по епидемиология.

Остава въпросът защо изобщо тези редки спонтанни мозъчни кръвоизливи се случват?

Изследователите планират да анализират проби от биобанката към Датския институт за изследване на кръводарителите, за да видят дали могат да идентифицират протеини, които евентуално увреждат кръвоносните съдове.

Други учени обаче предполагат, че проблемът може да се дължи на нещо по-незабележимо, а някои отиват много по-далеч, като предполагат, че процесът на кръвопреливане може дори да предава личностни характеристики от донора на реципиента.

Проучване на Женевския университет отпреди 5 г. сочи, че почти половината от пациентите са докладвали за промени в поведението и ценностите си след вливане на кръв.

Изследователите интервюирали седем души, които са получили кръвопреливане за ортопедична операция, и установили, че трима от тях смятат, че личността им се е променила.

Един от тях твърдял, че спи и сънува много повече, отколкото преди, а друг казал, че усещането му за вкус се е променило, което го притеснявало, и се опасявал да не би кръвта на донора да може да го “завладее”. Трети пък разказал, че е много по-бодър и се чувства по-добре отпреди.

От Женевския университет заключили, че по-доброто разбиране на честотата и значението на тези възприемани промени е важно, тъй като лекарите може да се наложи да включат такава информация при получаване на съгласие за кръвопреливане.

Подобни теории могат просто да бъдат отхвърлени, но учени, които изследват една новопоявила се област в биологията, наречена клетъчна памет, твърдят, че личностната промяна след трансплантация на орган или кръвопреливане не е просто фантазия.

В статия от 2019 г., публикувана в списание Medical Hypotheses, д-р Мичъл Листър, асистент по психиатрия в университета в Колорадо, представя идеята, че “спомените от живота на донора се съхраняват в клетките на дарения орган и след това се “помнят” от реципиента след трансплантацията”.

Също така преди пет години учени съобщиха, че

успешно са трансплантирали

спомени от един охлюв в друг

чрез присаждане на тъканите

им. По време на експеримента били пускани леки електрически шокове в опашките на морски охлюви от вида Aplysia californica. Това направило по-силно изразен защитният рефлекс за отдръпване, при който животните се свиват, за да се предпазят от нараняване.

След време поразените охлюви се научили да избягват електрическия стимул, като се свивали в защитно положение в продължение на 50 секунди, докато тези, които не са удряни с ток преди, се свивали само за секунда, а след това се развивали.

Но след като на нешокираните животни били дадени присадки от поразените, те веднага започнали да се свиват за 50 секунди при контакт с ток.

Дейвид Гланцман, професор по биология в Калифорнийския университет в Лос Анджелис, който е съавтор на изследването, казва, че

резултатът бил все едно

паметта на едните животни

била пренесена в другите

В статията си в списание eNeuro той обяснява, че трансплантираните клетки съдържат генетична информация, наречена РНК, която участва в различни роли, включително в това как се включват или изключват гените.

Други учени предполагат, че спомените могат да се съхраняват като химически кодове в протеините, около които е навита нашата ДНК.

Но дали това означава, че те наистина се пренасят при кръвопреливане или трансплантация на органи, предстои да разберем.