Шведско проучване прави връзка и с това дали имаш по-големи братя и сестри

Хипотезата на топспециалистите в ревматологията, че детските инфекции влияят върху развитието на артрита, се потвърждава в ново проучване, публикувано в специализираната секция на “Бритиш медикъл джърнъл”.

В мащабно изследване с над 27 хиляди души, родени след 1973 г., шведски учени установяват, че отстраняването на сливиците в детството на хора, които не са първо дете в семейството, е свързано с повишен риск от артрит. По-специално с възпаление на ставите и сухожилията на гръбначния стълб, което може да е комбинирано със засягане на коленете, глезените и бедрата. В медицинската литература този вид артрит се нарича анкилозиращ спондилит. Разговорно е по-известен като болест на Бехтерев.

Завишената вероятност за развитие на артрит по-късно в живота остава и след корекция за споделени от семейството фактори в сравнителен анализ на здравето на братята и сестрите в многодетни семейства. Всеки случай на човек със заболяването е съпоставен по пол, година на раждане и регион на пребиваване със средно 4 души без артрит от общата извадка. Връзките са допълнително тествани в сравнителен анализ на братя и сестри, включително 3965 пациенти и техните 6070 братя и сестри без диагноза.

Възпалението при анкилозиращия спондилит, наричан от лекарите и аксиален спондилоартрит, с времето може да причини сливане на прешлените. При напреднало заболяване гръбначният стълб губи гъвкавост и човек се прегърбва. При засягане и на ребрата дори дълбокото дишане може да е предизвикателство. Но възпалението може да възникне и в други части на тялото. Симптомите обикновено започват в ранната зряла възраст.

Целта на шведските учени е била да сравнят излагането на различни рискови фактори в ранния живот при възрастни със и без това състояние.

Анализите включват рекордно много потенциално улесняващи заболяването условия като възрастта на майката при раждане, нейното тегло в ранна бременност и дали е пушила; продължителност на бременността; теглото на бебето при раждане; раждане на близнаци; цезарово сечение; инфекции на майката по време на бременност и дори сезона на раждане. Другите проследени фактори са броят на братята и сестрите; прекараните тежки детски инфекции от раждането до 15-годишна възраст и отстраняване на сливици и/или апендикса преди 16-годишна възраст. Освен премахването на сливиците - лекарите му казват тонзилектомия, няколко други условия се оказват свързани с повишен риск от болестта на Бехтерев. Сред тях се откроява наличието на един или повече по-големи братя и сестри (12-15% повишен риск), но не и братя и сестри по принцип.

Сериозните детски инфекции били свързани с 13% повишен риск след отчитане на потенциално влияещи фактори, докато отстраняването на сливиците преди 16-годишна възраст било свързано с 30% повишен риск.

Раждане през летните или есенните месеци се оказало със значително по-нисък риск от раждането през зимата.

След извличането на първоначалните индивидуални данни изследователите направили сравнителен анализ на братята и сестрите на заболелите – 3965 души с бехтерев и 6070 братя и сестри без болестта. Идеята на такава съпоставка е резултатите да се коригират за потенциално влиятелни на фактори на околната среда, споделяни в семействата.

А прицелните инфекции са избрани на принципа, че свързаната с лигавицата лимфоидна тъкан на апендикса и сливиците има намалена функция след юношеството.

След корекцията за пола, възрастта на майката и годината на раждане в крайна сметка анализът показва 18 процента повишен риск при един по-голям брат или сестра в сравнение с нито един. И нарастващ до 34% риск за тези, които имат двама или повече по-големи братя и сестри.

Механизмът зад това повишаване на риска не може да бъде определен от нашите данни, но е доказано, че бебета с по-големи братя и сестри са по-изложени на инфекции в ранна възраст, отколкото бебета без братя и сестри, обясняват изследователите.

Докато корелацията със сериозни детски инфекции, наблюдавана в анализа на двете групи - на пациентите и на контролите, паднала до 4 на сто повишен риск в общия случай, то връзката с отстраняването на сливиците се повишила до 36%, или с 1/3, когато били взети предвид няколко потенциално влияещи условия.

Изследователите не са имали достъп до данните на семейния лекар, така че сериозните инфекции в детството са идентифицирани само от болничните досиета на включени в проучването и от регистрите за оперциите на сливици.

Но какви са причините за смущаващите зависимости между тонзилектомията и артрита? При наблюдателните проучвания няма механизъм да се установи причината. Тя ще бъде търсена в клинични проучвания за фините промени в имунната функция след операции за премахване на лимфоидните органи, сред които са сливиците и апендиксът.