За жителите на Изтока причинно-следствените връзки са от важно значение почти във всичко, включително и медицината. Това може би ни кара да се замислим какви ще са последствията от безвъзвратно нарушената от човека хармония с природата.

В последните години непрекъснато се появата нови и още по-страшни болести. От една страна са развитието на науката, напредъкът в изследванията и новите открития, а от друга – всички нови проблеми под формата на труднолечими „модерни заболявания“.

На пръв поглед изглежда, че все по-пълните и точни проучвания трябва да дадат обективна картина на случващото се, да обяснят и разрешат проблемите, пред които е изправено човечеството. В търсенето на първоизточника на болестите западната медицина стигна до основата на основите – генетиката, надявайки се там да намери отговорите на всички въпроси.

Във всяка страна лечебните практики са се формирали в продължение на поколения. Всички те имат една обща цел - да се възстанови здравето на болния, но в гледните им точки има някои различия. 

Традиционната китайска медицина

За традиционната китайска медицина от важно значение е взаимодействието между човека и природата. Начинът на живот, който избира той, е от решаващо значение за здравето му. Всеки сам определя дали да бъде слаб и мързелив или да върви решително по пътя на себеусъвършенстването.

В опитите да открие първоизточника на болестта лекарят по традиционна китайска медицина анализира хранителния режим, местоживеенето, естеството на работата, възрастта, степента на физическа активност на пациента, защото всичко това има пряко влияние върху случващото се в организма. Това важи особено за хроничните заболявания, които вече са се вкоренили в тялото и е по-трудно да бъдат излекувани. Древните китайски лечители казвали, че източникът на болестта не се намира на повърхността, докато съвременната медицина действа на принципа: „няма орган - няма проблем“.

В повечето случаи източникът на болестта не е само един. „Повърхностното“ лечение на западната медицина само задълбочава проблема и нищо не остава без последствия. Принципът „еднакви симптоми – една болест“ се оказва, че не е много ефективен. Според традиционната китайска медицина едно и също заболяване може да протича по различни начини при всеки един човек, няма нужда да споменаваме и ефекта от лекарствата върху болния.

Например при високо кръвно западната медицина изписва хапчета за понижаването му и с това приключва курса на лечение. След това всичко зависи от самия човек, от това дали той ще успее да разбере, че истинската причина за болестта е скрита в начина му на живот. Ако го промени, ще си върне здравето, иначе ще трябва да продължи с лекарствата. Лекарят по традиционна китайска медицина след прегледа най-вероятно ще посочи на пациента за какво трябва да внимава и ще му даде съвети за режима на хранене, съня и активността.

Трябва да отдадем дължимото на западната наука, и в частност на медицината, която с всички сили се стреми да достигне до същността на въпроса. Но често сляпо отхвърля трупаните през вековете знания, определя ги като предразсъдъци или се опитва да ги промени, тълкувайки ги по своему.

Традиционните методи на обучение по китайска медицина

Как някога е преминавало обучението в лечебните практики? Дали всеки е бил способен да стане лекар? За съвременната западна медицина всичко изглежда просто – всеки, който има желание, независимо дали има заложби, може да се подготви и кандидатства в съответния университет. В наши дни е по-важен престижът на професията.

Всъщност във всяко велико изкуство, каквото е и лекуването, е невъзможно да се постигнат успехи без непосредствените напътствия на учител. Опитът, който се предава по този начин, е незаменимо истинско „живо“ споделяне на знания. В древността познанията по традиционна китайска медицина са били „строго секретни“ и не било допустимо да се разпространяват произволно. Лечителското изкуство се предавало от майстор на ученик, но дори в този случай не всеки бил достоен да го получи. Наставникът избирал внимателно своя ученик, който не било достатъчно да е находчив, устремен и любознателен. Дарбата трябвало да бъде съчетана с морални качества и добродетели. Ученикът, който заслужавал да получи знанията и имал перспективите да постигне големи успехи, трябвало също да бъде способен „да вижда болестта“.

За съвременния човек това може да изглежда невъзможно и дори мистично. Как е възможно тялото да се види като през рентген и да се открие източникът на заболяването без съвременната апаратура? Източната медицина обаче не е псевдонаука. Всички лекари от древен Китай, като Хуа Туо, Биен Цюе, Ли Шъджън, Цан Гун, са притежавали това „рентгеново зрение“. Тази способност се разкривала само на хора с висок морал и добродетели, защото в непохватни ръце тя можело да представлява опасност.

Ако се върнем към съвременната медицина, там нещата изглеждат прости. Но простотата не винаги означава правилен избор. При добро желание винаги могат да се натрупат умения и опит, но без определени способности и морални качества, приложението им няма да има такъв чудотворен ефект, че да избави хората от болестите.

В древен Китай лечителите през целия си живот непрекъснато усъвършенствали своето майсторство, а това, което получавали от учителя, било само началото на Пътя. Най-високото проявление на мъдрост у лечителя е способността да повлияе на съдбата и здравето на своя пациент, коригирайки не само физическите, но и душевните му неразположения.