• 188 хил. нови случая годишно на дегенеративни изменения в мозъка в Северна Америка са резултат от замърсяването, твърдят учените
  • Микрочастиците във въздуха оказват влияние върху кръвоносните съдове, които доставят кислород, и увреждат централната нервна система

Юли беше обявен за най-горещия месец в човешката история от учените, работещи в “Услугата” на “Коперник” в областта на изменението на климата. “Услугата” е част от програмата “Коперник” на ЕС за наблюдение и мониторинг на Земята, която предоставя информация за околната среда и е безплатна за всички граждани и организации в света.

В същото време Европа страдаше от изпепеляващи жеги, които на места надхвърляха 40°C, а държави като Португалия, Испания, Франция и Гърция бяха обхванати от множество диви огньове, които взеха стотици жертви и принудиха десетки хиляди да се евакуират.

В светлината на тези събития генералният секретар на ООН Антониу Гутериш обяви, че е

настъпил краят на глобалното затопляне и е започнала ерата на “глобалното кипене”

Освен промените в климата и друга опасност грози човечеството, защото по-рано този месец излезе ново проучване на Мичиганския университет в САЩ, според което от всички замърсявания на въздуха емисиите, освободени от горските пожари и от селскостопанските пестициди, са най-вредни за здравето на човешкия мозък.

Авторите на изследването са установили, че малките частици, които се носят от тези два източника и които вдишваме, са свързани с развитието на деменция и други видове дегенеративни заболявания на централната нервна система.

Качеството на въздуха се измерва с количеството на PM2,5 - отломки с размер два микрона и половина или по-малки

Те са достатъчно миниатюрни, за да преминат успешно през кръвно-мозъчната бариера, чиято основна цел е да предотврати това.

В проучването се посочва, че близо 188 хил. нови случая на деменция годишно в САЩ могат да бъдат приписани на замърсяването с PM2,5.

До това заключение е достигнато, след като изследователите са анализирали данни, обхващащи периода от 1 януари 1998 г. до 31 декември 2016 г. В продължение на шестнадесет години те проследили когнитивното здраве на 27 857 лица на възраст над 50 години, които в началото на проучването не са имали деменция.

Оценките на количеството микрочастици, което вероятно е било налично в районите, където участниците живеели, са съотнесени към новите случаи на заболяването.

PM2,5 са съставени от широк спектър химикали. Това, което ги прави потенциално невротоксични, е, че в крайна сметка може да допринесат за възпаление на мозъка, което е свързано с болестта на Алцхаймер.

“PM2,5 проникват дълбоко в тялото ни поради малкия си размер. Първо

попадат в белите дробове и предизвикат възпаление,

което се прехвърля в кръвообращението”, обяснява д-р Боя Ян, специалистка по епидемиология на околната среда и водещ автор на проучването.

“Микрочастиците може да окажат влияние и върху кръвоносните съдове, които доставят кислород до мозъка. Освен това най-малките от тях могат директно да увредят централната ни нервна система, попадайки там през носа ни”, добавя докторката.

Всичко, което служи като гориво за горския пожар - дървета, домове, автомобили, фабрики, магазини и т.н., - може да се превърне в токсични PM2,5 чрез химични трансформации, свързани с топлината.

Тези реакции варират в зависимост от това какво е било изгорено по време на събитията и колко дълго димът се е задържал в атмосферата, докато се разпространява.

Основният източник на опасни микрочастици в селското стопанство са пестицидите, които се разпръскват върху културите и се движат във въздуха. Нерядко тези препарати включват невротоксини, които повишават тяхната ефективност.

“Смятаме, че честото прилагане на невротоксични пестициди или хербициди може правдоподобно да обясни наблюдаваните в нашето проучване връзки между PM2,5 от селското стопанство и деменцията”, казват авторите.

Те изтъкват, че химикалите, освободени при пръскането на посевите, се наслагват върху вече присъстващите във въздуха микрочастици,

което повишава тяхната зловредност и опасността за човешкия организъм.

Изследователите отбелязват, че средните нива на PM2,5, свързани с появата на деменция, са по-ниски от действащия в САЩ Национален стандарт за качество на атмосферния въздух. Това означава, че когнитивните способности могат да бъдат засегнати дори при степени на замърсяване на въздуха, считани за благоприятни според действащото законодателство.

“Усъвършенстването на измерването на излагането на PM2,5 и прилагането на статистически методи, използвани за справяне с отклоненията от грешките при измерването, ще бъдат важни области за бъдещи изследвания в тази област”, смята д-р Кели Бишъп, доцент по икономика на околната среда в Държавния университет на Аризона, която не е участвала в проучването.

Учените смятат, че през 2020 г. повече от 7 милиона души в САЩ страдат от деменция. Тъй като по-голямата част от населението застарява, броят на хората с дегенеративни заболявания на мозъка се очаква да нарасне до близо 12 млн. през 2040 г.

За Стария континент статистките не са по-оптимистични. По данни на организацията “Алцхаймер Европа” към този момент

броят на хората, живеещи с деменция в ЕС, се оценява на 7,9 млн. души, а в целия европейски регион на приблизително 10 млн.

Тези числа се очаква да се повишат, като към 2050 г. те ще са съотвено 14 млн. за ЕС и 20 млн. за целия континент.

Новото проучване показва, че намаленото излагане на дим от горски пожари и селскостопански емисии може да помогне за намаляване на индивидуалния риск от развитие на болестта на Алцхаймер. Въпреки това все още са необходими допълнителни изследвания за потвърждаване на резултатите.

“За предотвратяването на климатичните промени и дивите пожари ще са нужни обща политика и действия. Въпреки това ще ни се наложи да живеем, докато те се случват. За да се предпазим от деменция, е

по-добре да си останем вкъщи в дните с лошо качество на въздуха

Също така можем да инсталираме въздушен пречиствател и е добре да държим прозорците си затворени. Ако ни се налага да излезем навън, е хубаво да носим маски”, съветва д-р Боя Ян.