• Кратката дрямка по обед понижава телесната температура в часовете на най-силната горещина
  • Улеснява адаптацията към топлинните вълни, стабилизира кръвното налягане
  • Предпазва от деменция и старческо свиване на мозъка, подобрява концентрацията и паметта, облекчава стреса

Без сиеста южната култура е невъобразима като Париж без Айфеловата кула и като крем карамел без горена захар. Но дори в държавите с горещ климат традицията залинява под натиска на икономическите интереси. В следобедната дрямка обаче учените откриват нещо повече от безметежна леност. Съвсем сериозно допускат, че с промените на климата моделът на прекъсване на деловите ангажименти в най-горещите часове може да се разпростре на север.

Става все по-топло и по-топло и това неизбежното се отразява върху всичко живо. Начинът, по който загряването на Земята повлиява на здравето, зависи от сложна комбинация от предпоставки като биофизиологичните възможности за адаптация (аклиматизацияй ), социокултурни и инфраструктурни или технологични фактори, които потенциално смекчават ефектите от горещините. И не, техническите достижения в климатизацията не се доказват като мотор на адаптацията на човека към глобалното затопляне. Климатиците спасяват живот в епизодичните жеги, но в продължителни периоди на горещи вълни може да затруднят естествените механизми за адаптация към повишаващите се градуси, смятат учени.

Публикувано в “Лансет” ново проучване на Австралийския държавен университет сравнява смъртността от горещини в по-заможните общности на некоренното население и местни аборигенски групи между 1 януари 1980 г. и 31 декември 2019 г. През 40-годишния период няма статистически значима по-висока смъртност в семействата с бит, неповлиян от технологии за охлаждане. И обратното - не се открива намаление в смъртността, свързана с горещината, сред потомците на заселниците въпреки значителните социално-икономически и инфраструктурни придобивки, довели като цяло до по-дълъг живот. Въпреки дълбокото неравенство в битовите условия, като например климатизирани пространства, смъртните случаи в резултат на прегряване, сърдечносъдови инциденти и други потенциално смъртоносни състояния по време на горещи вълни са сравними с другата извадка. Според учените естественото приспособяване на тялото към нов топлинен режим отнема до 15 дни. Но хората, които прекарват редовно по цял ден на климатик, настроен на около 21°, не мог(ат да се аклиматизират добре към топлината. Това ги прави по-уязвими при излагане на високи градуси поради “приспиване” на физиологичната адаптация, на която здравото тяло е способна.

Японско проучване от 2020 г. също акцентира върху необходимостта от преразглеждане на практиките около използването на климатици и високия им въглероден и икономически отпечатък и изтъква необходимостта от насърчаване на културните и социалните модели за смекчаване на ефектите от горещините и физиологично адаптиране към тях. Учените от проекта във Фукуока наричат модела “стратегия за охлаждащото поведение”. Наред с това се изтъква, че за някои слоеве от населението може да е трудно да си осигури здравословна адаптация в екстремни условия. Затова през последните години японското правителство обсъжда предоставянето на безвъзмездни средства за закупуване на климатик и покриване на разходите за ток на уязвими общности. Както и създаването на обществени “зали за споделена прохлада”.

Естествената адаптация към климатичните промени не е модерен феномен. Когато не откриват по-висока смъртност от жегата сред местното население на Австралия например, изследователите правят обоснованото предположение, че една от причините в контекста на бруталното неравенство е, че по-бедните се възползват от нематериални защитни фактори. “Първо, аборигените са живели в горещ климат в продължение на хиляди поколения и това е формирало социокултурни практики, които предпазват от неблагоприятни метеорологични условия и други свързани с околната среда рискове за здравето. Тези затвърдявани в поколенията навици са осигурили известна степен на генетично предимство по време на екстремни горещини”, пишат изследователите. В тях водещи са избягването на усилия при екстремни горещини; практики за спане на открито, извличащи полза от охлаждането в резултат дори на лек полъх; вечерна и нощна социална активност в горещи сезони и дневна активност в студено време. Сиестата - подобен метод за справяне с горещините, е културна традиция в най-топлите държави в Европа. Но докато в Гърция и Испания тя постепенно отстъпва под напора на нетърпящия паузи туризъм и на международната търговия, може да се наложи не само там, а и много по̀ на север да оценим предимствата на следобедната дрямка. Ако този лукс ни е във възможностите, разбира се.

Според несвързани помежду им различни проучвания кратката дрямка в средата на деня понижава телесната температура в часовете на най-силната горещина, улеснява адаптацията към топлинните вълни, стабилизира кръвното налягане; предпазва от деменция и старческо свиване на мозъка, подобрява концентрацията и паметта, облекчава стреса. Според изследване от 2021 г. сиестата може да увеличи дори творческия потенциал. Не само затова все по-вероятно изглежда сиестетата да преживее ренесанс, щом дори официална Германия преосмисля отношението си към “мързеливата привичка”.

В средата на юли, когато Бавария отбеляза рекорд от 38 градуса на сянка, се чуха коментари идеята за сиеста да се приеме “много сериозно” предвид рязко повишаващите се температури. Д-р Йоханес Нийсен, ръководител на Федералната асоциация на лекарите от германските служби за обществено здраве (BVOGD), която представлява служителите в общественото здравеопазване, каза, че е дошло време западноевропейците да подражават на южноевропейската традиция. Той призова сънародниците си: “Ставайте рано, работете продуктивно сутрин и си вземете почивка за сиеста по обяд”. Агенция Ройтерс цитира говорител на правителството, че подобни инициативи трябва да бъдат приети много сериозно на фона на драстично повшаващите се летни температури. Лекарите от BVOGD призовават по-натоварващите дейности да се изместят за сутринта, преди работниците да бъдат уморени от силната жега. “Когато е горещо, хората не са продуктивни колкото обикновено. А лошият сън през топлите нощи може да доведе до допълнителни проблеми с концентрацията”, изтъква Нийсен.

В градовете рисковете от повишените температури при изменението на климата се изострят от ефекта на градския топлинен остров - феномен, при който процесите на урбанизация усложняват съществуващите тенденции на затопляне.

При продължителните топлинни вълни тялото се затруднява в основните си дейности, дори човек да е здрав и млад. Поради по-трудоемкия начин, по който сърдечният мускул помпа в жегата, се пораждат сърдечен и дихателен дискомфорт, затруднена работа на бъбреците и оттам - по-некачествено филтриране на кръвта от отпадъчни вещества от кръвта, въпреки че органите работят на максимум свръхнатоварване. Паралелно настъпват смущения в потенето и терморегулацията, а като последица се влошават възможностите на мозъка да използва пълния умствен капацитет на човека.

Освен това в последните години станаха известни няколко генни варианта с отношение към естествените адаптационни възможности на организма и дрямката. Замесените гени имат роля за задействането на сигнален невропептид с ефект върху будността, наречен орексин. Големите мутации в тези носители на наследственост са причина за редки нарушения на съня като нарколепсията. Мутациите с незначителни промени не се изявяват явно на полето на болестите, но според учените с тях може да се обясни защо някои хора по-охотно приемат идеята за следобеден сън по принцип.