Държавата залага 601 млн. лв. за превенция и лечение на онкологичните заболявания

Петте най-често срещани онкологични заболявания при мъжете и жените в България вече ще могат да бъдат профилактирани, диагностицирани и лекувани по европейски стандарти. Въвеждането на съвременни скринингови програми за

рака на маточната шийка, на гърдата, на простатата, на дебелото черво и на белия дроб

е най-ключовата част от Националния план за борба с рака, който правителството прие преди дни. Той следва приоритетите от европейския антираков план, който през 2021 г. одобри 4 млрд. евро за спасяване на 30 млн. живота.

Националният антираков план беше разработен от бившия здравен министър проф. Асена Сербезова и представен през юли миналата година. Тогава не бяха разписани конкретни програми и мерки, които да се остойностят, затова не бе предвиден и бюджет. Сега служебното правителство прие плана, в който отделните цели и мерки са по-подробно разписани и вече остойностени.

За профилактика, диагностика и лечение на онкологичните заболявания държавата предвижда 601 млн. лв. Само за скринингови програми за 5-те вида рак и скрининг на туморни маркери са заложени общо 141 млн. лева, като средствата ще дойдат от европейско и национално съфинансиране. Според плана 40% от онкологичните заболявания могат да бъдат предотвратени чрез активна превенция.

36 451 са новодиагностицираните случаи с онкологични заболявания за 2020 г. у нас, а починалите са 19 460.

Смъртността е близка до средната за Европейския съюз

- 258 са смъртните случаи на 100 хил. души у нас, а в ЕС са 264 на 100 хиляди. Статистиката за 2021 г. е сходна на тази от предходната година с общо 26 973 регистрирани новооткрити заболявания от злокачествени тумори. За сравнение през 2021 г. броят починали от новообразувания е 17 221. Както и през 2020 г., така и миналата делът на мъжете е по-висок - близо 10 хил. от смъртните случаи при тях.

Почти половината от починалите са със злокачествени новообразувания на трахеята, бронхите и белия дроб. Следват ги тези на млечната жлеза, панкреаса, простатата и стомаха.

Ракът на белия дроб заема едно от водещите места по смъртност не само у нас, но и по целия свят. Според антираковия план 50 хил. души трябва да бъдат обхванати от програмата за ранно откриване до 2030 г., а за нея държавата предвижда 7,5 млн. лева.

България се нарежда по средата както по заболяемост, така и по смъртност от рак на дебелото черво между останалите страни в света. Най-много болни има в София, Търново и Габрово, а най-малко - в Кърджали и Видин. Същевременно България, Гърция, Латвия и Румъния са единствените държави в ЕС, които не провеждат скринингови кампании за рак на дебелото черво. Сега планът предвижда 15 млн. лв. за програмата за ранно откриване на този вид рак.

30 млн. лв. се предвиждат за ранното откриване на рака на гърдата. Заболяването е най-често срещаното при жените, а в световен мащаб засяга една от осем. В Националния план е предвидено да се обхванат 200 хил. души у нас.

Скрининговата програма за рак на маточната шийка трябва да обхване 250 хил. души и отново половината случаи да бъдат откривани в ранните фази. Също така държавата цели да ваксинира 85% до 2027 г. срещу HPV вирус, който причинява рак на маточната шийка.

Срещу едно от заболяванията, засягащи предимно мъже над 50 години - рака на простатата, държавата предвижда 30 млн. лв. У нас 6 от всеки 10 случая на този вид рак са диагностицирани при мъже над 65 години. По данни на Националния раков регистър от 2017 г. 5-годишната преживяемост при рак на простатата е 53,7%, което е с 30% по-малко от средната за Европа. Затова целта е тези стойности да бъдат обърнати и до 2030 г. да се обхванат 200 хил. души.

В скрининговите програми ще бъдат включени и личните лекари

Те трябва да обясняват на пациентите си какъв е рискът от заболяване от рак, ползата от извършване на скрининга и сигурността от направените тестове. За тази цел се планира да се закупи и нова апаратура за лечебните заведения. Ще се наблегне и върху обучението на специалисти, а идеята е

пациентите от цялата страна да получат равен достъп до диагностика и лечение.

В плана се предвижда и да се актуализира Националният раков регистър, който в момента е от 2017 г. Той ще събира, съхранява, анализира данните за болните със злокачествени новообразувания. Основната задача на регистъра е да отчита резултатите от противораковата програма и от скрининговите програми.

Друга важна част от плана са информационните кампании. Идеята на медиците е обществото да бъде по-добре запознато с болестите, както и дейностите по превенцията им като намаляване на тютюнопушенето и употребата на алкохол. Ще бъде промотиран здравословният начин на живот и ще се провеждат програми за ваксинация.