Обяснява се с предизвикана от стреса промяна в начина, по който тялото “чете” генетичния код

Да си родител, е особена роля, за която никой не ти дава разписана “длъжностна характеристика”. В същото време отглеждането на здраво и щастливо поколение е най-важният ни проект.

Намирането на подходящите средства не е лесно. Особено за генерациите, които са възпитавани с мантрата, че без страдание няма успех.

Дори да осъзнават, че тайната е в баланса между взискателност и предоставяне на свобода, те са по-склонни към прекомерна строгост, “за да не разглезват децата, защото животът не е лесен”. Белгийско проучване на университета в Льовен оспорва радикално подобна дидактичност. Строгото родителство може да промени начина, по който тялото разчита ДНК на децата. Тези промени могат да се “имплантират” устойчиво в генетичната информация на подрастващите, които живеят с чувството, че семейството им не ги подкрепя.

Въздействието увеличава техния биологичен риск от депресия в юношеството и в следващите житейски етапи.

Авторите обявиха резултатите си по време на годишната конференция на Европейския колеж по невропсихофармакология, която се проведе между 15 и18 октомври.

Учените са сравнявали психическия комфорт на две групи тийнейджъри на възраст между 12 и 16 години с противоположни преживявания.

“Открихме, че похвати като психологически манипулации и наказания може да въведат допълнителен, различаващ се от оригиналния набор “инструкции” как да се “чете” заложената в ДНК поведенческа програма. Установихме, че промените могат да предразположат растящия човек към депресия. Не се случва в същата степен, ако децата са възприемали възпитанието си като подкрепящо и смятат, че най-близкият семеен кръг се отнася към тях с разбиране.” Това поясняват в материал за медиите изследователите. Нещо повече, много от тези подрастващи, които са били третирани с прекомерна строгост, показвали първоначални признаци на депресия.

Изследователите са стигнали до тези заключения чрез измерване на метилирането на повече от 450 000 места в ДНК на всеки участник в проучването. Процесът бил значително по-активен при юношите, които съобщават за сурово възпитание.

Метилирането е нормален процес, който възниква, когато химическа молекула се добавя към ДНК, променяйки начина, по който се четат инструкциите, записани в нейния оригинален код.

За по-голяма яснота на сложния процес учените обясняват, че метилирането може да увеличи или намали например количеството ензим, произведен от определен ген. В конкретния случай увеличените вариации в метилирането са свързани с депресия. Изследователите допускат, че всеки значителен стрес може да доведе до промени в изявата на ДНК. Логично стресът в детството може да проправя път за депресия по-късно в живота.

Екипът е базирал подхода си на предишни изследвания с еднояйчни близнаци. Тогава установяват, че близнакът с т.нар. голяма (тежка) депресия има по-широк диапазон на ДНК метилиране в точките с инструкции в сравнение със здравия близнак.

ДНК остава същата, но допълнителните химични групи влияят на това как ще се прояви зададената от гените програма.

Учените имат амбиция да използват увеличения брой вариации на метилиране като маркер за предупреждение кой може да е изложен на по-голям риск от развитие на депресия в резултат на криворазбрано възпитание.