Задължителните прегледи на децата и подрастващите при педиатъра не бива да се пропускат

Към момента д-р Ардалиева е и.д. началник на Детско отделение на УМБАЛ „Софиямед“. Преглежда на кабинет в ДКЦ „Софиямед“- Люлин. Д-р Мариана Ардалиева завършва медицина през 2004г. в МУ София. От 2007 г. до 2019г. работи в интензивнотоотделениенаУниверситетскатаспециализиранаболницазалечениенадетскиболести "Проф. Иван Митев" в София. През 2010 г. придобива специалност детски болести, а от 2018г. и втора специалност - детска неврология. Част е от екипа на Детско отделение на УМБАЛ "Софиямед" от септември 2020г.

- Д-р Ардалиева, много родители обръщат по-особено внимание на здравето на детето именно с настъпването на новата учебна година - профилактични прегледи, пиене на витамини. За какво да внимават като цяло те що се касае общото развитие на детето?

Проследяването на общото развитие на детето е отговорност на наблюдаващия педиатър, като включва оценка на физическото развитие – ръст, тегло, обиколка гърди, а на подрастващите е препоръчително да се проследи артериално налягане и кръвна захар. Понастоящем, профилактичните прегледи след навършване на 6 години, са задължителни веднъж годишно. Към тях се отнасят и профилактичните прегледи от офталмолог за оценка на зрителната острота, особено важно в предучилищна възраст и препоръчително да се извършва на всеки две години. 

Аз, като педиатър и родител, считам, че задължителните прегледи на децата и подрастващите не бива да се пропускат, както и не бива да се забавя поставянето на ваксините.

Настъпването на учебната година е подходящ момент за провеждане на такъв профилактичен преглед и преценка за необходимостта от допълнителни изследвания, прием на витамини, обсъждане с личния лекар вредите и ползи от приложение както на задължителните по имунизационен календар, така и препоръчителни ваксини, като например противогрипна, ваксина срещу варицела и др. Не на последно място, с оглед на предстоящия зимен сезон,  идват и въпросите, свързвани с необходимостта или не от имунопрофилактика, която е различна за различните възрастови групи и се назначава от лекуващия педиатър.

- Кога родителите трябва да се обърнат към тесен специалист и какви са вашите наблюдения, навреме ли го правят?

Моите наблюдения са, че практикуващите педиатри в България са изключително подготвени и отговорни що касае необходимост от диагностично уточняване при конкретно дете и бързо и правилно се ориентират от какъв консултант има нужда пациентът.  След тяхна преценка всички деца имат право да получат медицинско направление за безплатен преглед от специалист педиатър, както и от педиатър с която и да е тясна специалност. Трябва да се отбележи, че съвременният родител е много информиран и с много добра здравна култура. Случаи с по-късно поставяне на диагноза, разбира се, има, особено идващи от по-малките населени места, където дефицитът на педиатри е огромен, а тези с допълнителна тясна специалност са още по-малко.

- Екранните устройства са част от ежедневието на децата. Как може се отразят те на развитието на по-малките деца и подрастващите?

Вече има публикувани огромен брой проучвания, имали за цел да установят именно това, как се отразяват екранните устройства на развитието на децата. Публикуваните резултати са сходни. Във всички са обобщени следните негативи: увеличаване риска от забавяне в развитието на речта, понижени параметри на внимание и концентрация, забавяне в изграждането на социални и комуникативни умения, нарушаване качеството и продължителността на съня, а в по-дългосрочен аспект се сочат като негативи и по-високия процент на затлъстяване.

- Може ли прекомерното използване на таблети и устройства да отключи по-сериозно заболяване?

Наскоро се заговори за синдром „екранни деца“, симптомите на който са всъщност по-горе споменатите, свързани с немотивирани промени в настроението, съня, вниманието, концентрацията, умения за общуване и т.н. В резултат на прекомерно използване на екранни устройства тези симптоми могат да се изявят с различен интензитет при напълно здрави деца, при които дори могат да станат причина за поставяне на несъществуваща психиатрична диагноза. Разбира се незасегнати не остават и деца с предшестващо заболяване, като например такива диагностицирани със Синдрома на хиперактивност и дефицит на вниманието или аутизъм, при които пък прекомерното време пред екран засилва наличните вече симптоми. Добрата новина е, че бързото прекратяване на използването на екранни устройства, в по-голяма част от случаите, в съчетание с работа с психолог, има изключително благотворно влияние с пълно обратно развитие на симптомите при здравите деца.

- Иначе с какви най-често оплаквания ви търсят родителите?

Като педиатри най-често се сблъскваме със спешните състояния в детската възраст, а най-значимото от тях е високата температура. На второ място идват всички останали притеснения на родителите, свързани с кашлица, нарушено дишане, особено притеснително в кърмаческа възраст, коремни болки, повръщане и много други.  От най-голяма важност при спешните състояния е навременният преглед, навреме поставена диагноза и започване на адекватно лечение.