Значително увеличените образни изследвания по време на пандемията изиграха роля на скрининг за рак, за какъвто лекарите отадван анастоявахме да се проведе, казва началникът на Гръдната хирургия в “Аджибадем Сити клиник УМБАЛ “Токуда” доц. д-р Цветан Минчев*. Гръдният хирург извършва сложни операции, включително с робота “Да Винчи”, на пациенти със заболявания в областта на белите дробове и гръдния кош. Прилага иновативни методи за хирургично лечение, някои от които са единствени по своята същност не само в България, но и на световно ниво. Развива минимално инвазивни техники в областта на гръдната хирургия – торакоскопски и медиастиноскопски интервенции. Работи в мултидисциплинарни хирургични екипи при сложни операции заедно с кардиохирурзи, коремни хирурзи, пластични и УНГ хирурзи, инвазивни гастроентеролози.  

- Доц. Минчев, как се промени работата в гръдната хирургия по време на пандемията?

- Повечето гръдка ни хирургии в България затвориха по време на първите вълни на пандемията и се превърнаха в COVID отделения. Върху нас се хвърли огромна работа с почти непоносимо напрежение – операциите се увеличиха почти с 200 процента. Големият натиск през тези 2,5 г. претовари екипите до краен предел, но се справяме.

От една страна, положителното беше, че

оперирахме сравнително

ранни карционами

на белия дроб

Значително увеличените образни изследвания по време на пандемията изиграха роля на скрининг за рак, за какъвто лекарите отадван анастоявахме да се проведе.

Ужасяващото е, че наблюдавахме едни от най-драстичните поражения върху белия дроб от COVID.

В 30-годишната си

практика не съм виждал

такива брутални

увреждания като от COVID

И то като се има предвид, че доста пациенти с коронавирусната инфекция не можаха да я преодолеят и изобщо не стигнаха до операция поради функционални показатели, които не ни оставяха възможност да им се даде анестезия и да бъдат хирургически лекувани.

Почти 90 процента от пациентите, които бяха на апаратна вентилация и получиха плеврални усложнения, загинаха, без да имаме възможност да ги оперираме. Но сме щастливи, че на голямата част от останалите хора, които прекараха коронавируса, успяхме да помогнем.

Сега над 50 на сто от пациентите, които лекуваме, са преболедували COVID, но в контекста на диагностиката сме им открили ранни карциноми и са започнали терапия за тях.

Имаме и пациенти, които също са преболедували COVID, но са се лекували сами, не са правили образни изследвания, и идват при нас поради тревожни симптоми, свързани с вече напреднал рак на белия дроб.

Пост-COVID симптомите са много неприятни за някои пациенти, които

продължават да

изпитват затруднения

месеци и години

Има и такива, които развиват късни абсцеси, емфиземи, фистули – все тежки състояния.

- През втората и третата година на пандемията се появиха публикации, предимно от медицински центрове в САЩ, за увеличаване на трансплантациите на бял дроб в резултат на тежко увреждане от COVID-19. Има ли и у нас предболедували, които стигат до последното средство за лечение на белия дроб, доц. Минчев?

- Всъщност

трансплантацията

не е последно средство

за лечение, тя е един

от начините на лечение

В България въпросът за белодробните трансплантации потъна в небитието, след като преди няколко години тази процедура се делегира към кардиохирургията. Насочиха се средства, обучиха се екипи и с това дейността приключи. След това темата заглъхна. Няма трансплантации. Една-единствена беше направена в бившата Правителствена болница.

Тежките ефекти от коронавирусната инфекция, които налагат трансплантация на бял дроб, ще бъдат наблюдавани в следващи години. Въпреки че тук не можем да запишем напредък дори и с трансплантациите на хора, които се нуждаят от бял дроб поради хронични белодробни фибрози и други тежки увреждания.

* В рамките на организираната от в. “24 часа” дискусията с водещи експерти “Белият дроб и COVID-19 - опит в “България”.