• Той смята, че приемът на студенти по медицина трябва да се утрои
  • Всяка година в България се дипломират около 1000 млади лекари, но и всяка година, по естествени причини, губим 400-500 лекари
  • Сегментът на 30-50-годишните лекари липсва

До 5-6 години най-много ще се сблъскаме с тотална липса на лекари, включително и в големите градове, каза в интервю за БТА д-р Иван Маджаров, председател на Българския лекарски съюз (БЛС).

В отдалечените райони е ясно, че в момента, в който колегите ни, които сега са на около 60-годишна възраст, спрат да работят, ще стане много сложно, добави той.

Приемът на студенти по медицина трябва да се увеличи трикратно, каза д-р Маджаров. Предвид политическата обстановка сега, „теренът“ не е много подходящ за позитивни очаквания, посочи той. И припомни, че след последните парламентарни избори – през ноември 2021 г., са започнати разговори с ръководството на Министерството на здравеопазването и с парламентарната група на „Продължаваме Промяната“ за законодателни промени в областта на обучението на кадри. В разговорите сериозно внимание е обърнато и на кадрите в областта на здравните грижи, както и на начините за стимулирането им, така че младите хора да избират тази професия, а след това и да останат да работят в България.

Интересът към обучението по медицина е голям, но трябва да се повиши броят на местата за годишен прием, отбеляза председателят на БЛС. По информация на Министерството на образованието и науката медицината е най-финансираната специалност, но практиката показва, че ние се нуждаем от многократно повече медици, добави той. По думите му трябва да има и специални условия, гарантиращи, че след дипломирането си лекарите ще останат да работят в България.

Ако държавата в момента изобщо осъзнава какъв пожар се задава към нас, каква пропаст, би трябвало да въведе условия, каквито има, например, при обучението на офицери за армията, на които още с приемането им, е гарантирано всичко безплатно. Който желае да се обучава по този ред, да подписва договор, че след завършването си ще продължи да работи в страната ни определен брой години, предлага д-р Маджаров.

Той поясни, че сегашният ред на прием не трябва да се отменя, а към него да се добави друг механизъм и който пожелае, ще кандидатства по него, съзнавайки, че ако бъде приет по него, ще учи напълно безплатно – на издръжка от държавата, а след това ще отдаде част от професионалния си живот в България. За да излезем от ситуацията на недостиг на кадри и имайки предвид, че сме в свободната зона на ЕС, трябва да имаме национална политика, която не може да бъде със забрани, а трябва да бъде с доброволни договорни отношения, с предварително поставени ясни правила, допълни председателят на съсловната организация.

Всяка година в България се дипломират около 1000 млади лекари, но и всяка година, по естествени причини, губим 400-500 колеги, посочи още д-р Маджаров. По думите му през миналата година, вероятно и заради ковид епидемията, са починали 700 лекари. Имайки предвид, че поне 300 медици напускат страната, настоящият прием в специалност „Медицина“ в университетите не може да гарантира дори и минимален ръст в броя на лекарите.

Политическата ситуация се мени, времето тече, а няма кой да взима такива изключително важни решения за сектора. Със сигурност в условията, в които дадено правителство е в оставка, работи по различен начин в сравнение с условията, при които работи в нормален ритъм.

По думите му по време на консултациите след последните избори, които се правеха с представители на различни партии, е постигнат консенсус за необходимостта от устойчива политика в осигуряването на кадри в сектор „Здравеопазване“. Това го чуваме от всички, твърдят, че осъзнават проблема, но няма никакви законодателни инициативи, въпреки че ние правим всичко възможно тази тема да я държим във вниманието на политиците, каза още д-р Маджаров. Дори нещо повече – преди два месеца отново беше повдигната темата, че на глава от населението имаме достатъчен брой лекар, сравнено с ЕС. Ясно е, че на глава от населението имаме някакъв брой лекари, но са включени и лекарите пенсионери, посочи още д-р Маджаров.

Съвсем скоро ще настъпи моментът, в който самите инвеститори ще осъзнаят, че построяването на болница, за която няма персонал, е загубена кауза, каза д-р Маджаров в отговор на въпрос нужни ли са още болници в страната ни.

По думите му все по-често съществуващите болници се сблъскват с недостиг на лекари, а да се съберат лекари и медицински сестри за съвсем ново лечебно заведение, е доста трудна задача.

Спецификата на обучението, което заедно със специализацията отнема около 10 години, най-добрата възраст за практикуване на медицина и за трупане на опит е между 30 и 50-55- годишна възраст.

Над 50-годишна възраст лекарят е опитен, уверен в силите си, но все повече започва да забавя ритъма на работа, каза още д-р Маджаров. По думите му в практиката винаги лекарите над 50-годишна възраст са подкрепяни от млади колеги. Това е нормалният ритъм в лекарската професия. След тази възраст те продължават да работят, да предават опита си на младите, но не и да работят с такова натоварване, с което са работили в младите си години, допълни той. Според него лекарската професия е изключително амортизираща, а голяма част от медиците на 50-55 годишна възраст имат придружаващи заболявания.

Преди 30 години се дипломираха два пъти и половина повече лекари отколкото сега и затова в момента има толкова медици, отбеляза д-р Маджаров. Ние все още се радваме на този урожай, който имаше тогава, въпреки че имаше по-малко медицински университети. Сегашните лекари са толкова, благодарение на големия прием преди години, отбеляза той.

Вече се е получил вакуум в лекарското съсловие. В момента има млади хора, които завършват обучението си, има и много медици – 65 процента, които са над 55 години, но сегментът на 30-50-годишните лекари липсва, посочи д-р Маджаров. Дори и сега, веднага да започнем да „произвеждаме“ повече млади лекари, не можем да запълним времевия период, в който нямаме лекари. Трагично и страшно е, защото това, което виждаме сред общопрактикуващите лекари е нещо, което ще се случи и в болниците, но малко по-късно, каза още той. И припомни, че близо 90 на сто от общопрактикуващите лекари са на над 50-годишна възраст. Такъв процент не може да бъде компенсиран и не виждам някой, който да успее да компенсира в следващите години този огромен брой общопрактикуващи лекари. Как да се осигурят три хиляди лекари в първичната извънболнична помощ, като дори няма и резерв в болниците, който да може да работи в практики в извънболничната помощ, попита риторично д-р Маджаров.

В отговор на въпрос дали е подходящо да се прехвърлят още дейности от болничната в извънболничната помощ предвид възрастта на общопрактикуващите лекари д-р Маджаров каза, че това намерение трябва да е обвързано с масирани финансови инжекции. Същността на идеята за прехвърлянето на дейности е да се даде възможност за решаване на здравословните проблеми на пациентите извън болниците, но и да дадем стимул на колегите да избират да работят в първичната извънболнична медицинска помощ, добави той.

Нямаме друг начин, по който тази отиваща си армия лекари да бъде заместена с млади хора, освен чрез финансово стимулиране, каза д-р Маджаров. Не вярвам някой до си мисли, че към момента можем да приложим някакъв командно-административен подход да мобилизираме лекарите и да им дадем заповед къде да работят. Ние сме в условията на отворен европейски пазар на труда и същевременно в условията на дефицит в нашата страна, напомни председателят на БЛС.