Кардиолозите вече го избягват

Едни лекари настояват болните от сърце да пият хапче аспирин всеки ден. Други оспорват - не, тъкмо за тях аспиринът е особено вреден.

Отдавна се смята, че аспиринът предпазва от инсулти и инфаркти. Някои изследвания сочат, че пази и от рак. Поради това маса народ с религиозна вяра си гълта аспирина веднага след закуска (той никога не се пие на празен стомах).

Но славата му на чудодейно лекарство помръкна след задълбочен британски анализ на данните от предишните изследвания.

Списанието на Американската медицинска асоциация публикува този мета-анализ през 2019 г. Оказа се, че всеизвестният риск от кървене в стомаха след дълго пиене на аспирин надхвърля ползите от хапчето за предпазване от инсулт и инфаркт.

Аспиринът разрежда кръвта и така пречи да се образуват съсиреци. Той без никакво съмнение е добро лекарство за онези, които вече са преживели мозъчен или сърдечен удар, за да не ги повтори. Но действието му е било проучвано върху 162 225 души без сърдечни и съдови болести. Те са били следени средно по 6 г., като през това време всеки ден са пиели аспирин или плацебо. При тези, които са били на аспирин, инфарктите са с 11% по-малко. Но пък кървенето в стомаха, мозъка или червата е било с 43% по-често. (Учените не откриват ефект от аспирина срещу рака.)

Д-р Шон Чжън, кардиолог от Кралския колеж в Лондон, казва пред Би Би Си, че на здрав човек не бива да се препоръчва да пие аспирин всеки ден. Но за застрашените от инфаркт или инсулт, както и за диабетиците той би бил от полза. И за тях обаче е важно да се претегли рискът от силно стомашно кървене.

"Пиенето на аспирин трябва да бъде обсъдено от лекаря и пациента. Те трябва да са наясно, че малката полза от него за сърцето и съдовете се уравновесява с риска от кървене и даже отстъпва пред него", казва д-р Чжън.

"В изследванията има данни и за ползи, и за вреди от аспирина. За някои е полезен, за други - не. Хората не сме еднакви" обяснява кардиологът.

Историята на ацетилсалициловата киселина е хилядолетна. Египетски папирус от XVI в. пр.Хр. описва растителни препарати и сред тях споменава растението salix, известно днес като върба. В Папируса на Еберс, най-стария медицински текст, пише, че отварата от кора на върба успокоява болката. От трактата на Хипократ се знае, че той е назначавал екстракт от върбови кори за сваляне на температура.

Първото клинично изследване за действието на върбовата кора като лек за малария е публикувано в Англия през 1758 г. Активното вещество в това лекарство е описано през 1763 г. и през 1828 г. му дават името "салицин". От 1859 г. го наричат салицилова киселина. През XIX в. препарати с нея успешно са лекували много разпространените по онова време ревматизъм и ревматична треска. И тогава лекарите забелязват, че това лекарство има странични ефекти най-вече за стомаха и червата.

Твърди се, че именно благодарение на аспирина в двора на руския император Николай II се е намърдал фаворитът Григорий Распутин. Той отменил назначения на царския син Алексей аспирин. Момчето имало хемофилия и било много зле заради стомашното кървене. Щом спрял аспирина, Алексей временно укрепнал и така Распутин спечелил завинаги сърцата на императорското семейство.

През XX век аспиринът вече се смята за универсално средство срещу възпаление и треска и е номер едно по продажби сред лекарствата без рецепта. А щом откриват и антикоагулантното му свойство (да пречи на съсирването на кръвта), аспиринът започва да се предписва масово от лекарите за всекидневна употреба срещу инфаркт.

След време обаче медиците са обзети от съмнения. Без да отричат ползата от аспирина при сърдечноболни, те оспорват профилактичното му действие при здрави хора. Става ясно, че всекидневното пиене на аспирин води до сериозни и дори до опасни за живота болести - язва на стомаха, вътрешно кървене, перфорация на стените на червата, остър колит, хронично увреждане на черния дроб и др.

Малко преди британския мета-анализ в Русия изследват аспирина като противосъсирващо средство. Д-р Марина Таншян от московския Център по неврология съобщава, че аспиринът разрежда кръвта само при 50% от пациентите. При 30% няма ефект, а при 20% дори сгъстява кръвта и така повишава риска от инсулт.

Съответно кардиолозите вече предписват аспирин само при признаци на атеросклероза и при лабораторно доказан риск от тромбози.

По-помалко

Има още една категория пациенти, на които често им се казва да пият аспирин - бременните. Известно е, че през бременността кръвта се сгъстява и затова се назначават препарати (на първо място аспирин). Така се избягва рискът от тежки усложнения като недоносване, помятане, отлепване на плацентата и прееклампсия (високо кръвно и високи белтъчни нива в урината в късната фаза на бременността).

Повечето бременни обаче са наясно, че аспиринът има нежелани странични ефекти. Затова отначало категорично отказват да го пият, а после подпитват дали е опасно.

Всъщност действието на аспирина зависи от дозата. Едно и също вещество - салициловата киселина - може да обезболява, може и да действа съдоразширяващо. Тоест, това са две различни лекарства, с различни странични ефекти, показания и противопоказания.

От десетилетия се трупат данни, че аспиринът в ниски дози е безопасен. Изследвания с десетки хиляди бременни показаха, че той е полезен за тях и безопасен за плода. По международната класификация за безопасност на лекарствените средства за плода аспиринът в малки дози (до 150 мг на ден) е в категория А (без риск).

Но доза от 500 мг аспирин попада в категория Д ("има данни за риск за плода, да се взема само при заплаха за живота на бременната").