Здравната каса компенсира частично лечебните заведения, но истината е, че разходите при тези болни са непредвидими и неограничими, казва изпълнителният директор на МБАЛ “Хигия” в Пазарджик

Екип на "24 часа" потърси информация колко са били COVID пациентите за миналата година в страната, като разговаря с шефове на болници дали лечението на такива болни е ощетявало лечебното заведение, какво е съотношението между хората, лекувани от тази инфекция и други заболявания.

- Д-р Спиридонова, през 2021 г. повече ли бяха пациентите с COVID във вашата болница “Хигия” в сравнение с други заболявания?

- Нормално е в рамките на световната пандемия водещата диагноза за хоспитализация да е именно COVID инфекцията. Бърза груба статистика показва, че процентът на хоспитализираните с COVID инфекция в нашата болница през 2021 г. е 15,8%.

Само за една диагноза това е доста сериозен процент. За сравнение, хоспитализираните пациенти със сърдечна недостатъчност за същия период са около 14%, а знаем, че България е на едно от водещите места по сърдечносъдови заболявания.

Немалък е и процентът на пациентите с инфаркт на миокарда - 6,5%. Болните, хоспитализирани с други диагнози пред 2021 г., са с по-нисък процент, което е обяснимо както с периодите на ограничена планова хоспитализация, така и с психологическия ефект на пандемията върху пациентите и нормалния човешки страх, водещ до отлагане на лечението на диагнози, които не изискват спешна намеса.

За съжаление, и това отлагане във времето на адекватно лечение често довежда пациента при нас в 3-и или 4-и стадий на заболяване, което преди 2 години е било в 1-и или 2-и стадий, когато лечението е било не само по-реално и лесно, но и по-щадящо и с по-добра прогноза.

- Финансово по-неизгодно ли е лечението на COVID пациенти?

- Изказът “изгодно” в рамките на реализирането на здравни услуги и в контекста на финансирането им в България е най-малкото неуместен.

Не за първи път казвам, че за да постигнеш нещо безценно - здраве, стойността на вложените ресурси е трудно измерима.

Преди да стигнем до цифрите, ще споделя, че не говорим за чисто материален ресурс, а преди всичко за свръхнатовареност и преразход на човешки ресурс. Хората обичат да виждат цифри, а аз съм и в ролята на мениджър. НЗОК заплаща клиничната пътека за лечение на COVID пациент, който не е в интензивно отделение, на стойност 1450 лв.

Тези пациенти пролежават средно 9 дни - минимум 6, максимум 20 дни, тъй като освен COVID инфекция те имат и придружаващи заболявания, които нерядко декомпенсират на фона на тежкия дифузен вирусен васкулит.

Средната стойност на един леглоден е 270 лв. Към него се добавя и стойността на лекарства за ден, включително и за придружаващите заболявания на пациента - около 240 лв. Така изчислено 1 ден адекватно лечение плюс персонал, светлина, топлина и храна струва между 450 и 510 лв.

Това означава, че при минимален престой от 6 дни на неусложнен пациент болницата влага между 3000 и 3500 лв., а за 20 дни между 9000 и 10 700 лв.

Разходите при COVID пациенти с дихателна недостатъчност и мултиорганна декомпенсация могат да надхвърлят 30 000 лв.

Разбира се, НЗОК компенсира частично лечебните заведения чрез т.нар. процедури за реанимация, но истината е, че разходите при тези болни са непредвидими и неограничими.