Отговаря д-р Антоанета Томова, консултант на в. "24 часа" по онкология от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Ракът на пикочния мехур е заболяване на хората над 60 години. Среща се три пъти по-често при мъжете, отколкото при жените.

Най-честата причина за рака на пикочния мехур е тютюнопушенето - пушачите имат два пъти по-висок риск от развитие на това заболяване в сравнение с непушачите. Съществува силна зависимост между количеството и продължителността на тютюнопушенето и рака на пикочния мехур.

Професионалните рискови фактори включват работа с различни химически канцерогени. В кожената индустрия, при работа с бои, гума, каучук; при фризьори, шофьори на камиони и таксита се отчита повишен риск от рак на пикочния мехур.

Злоупотребата с обезболяващи лекарства се свързва с повишен риск от епитела, покриващ бъбречното легенче, пикочните пътища и пикочния мехур.

Рискове, свързани с предходно лечение - например химиотерапия или лъчелечение на таза по повод рак на простатата, шийка на матка или на яйчника.

Хронични инфекции, особено с определени причинители, при занижен имунитет могат да създадат метаплазия и дисплазия и да доведат да плоскоклетъчен рак на пикочния мехур.

Други, по-неутвърдени и все още дискусионни рискови фактори, са приемът на недостатъчно количество вода, на изкуствени подсладители, консумацията на кафе и хроничен цистит.

В 90% до 95% ракът на пикочния мехур е преходноклетъчен; 5%-10% е плоскоклетъчен карцином и 1%-2% е аденокарцином.

С безболкова хематурия заболяването се появява за първи път в 85% от пациентите. Симптоми на раздразнен пикочен мехур съобщават 20% от болните. При инвазия на тумора може да се появи болка. Загуба на тегло, коремна болка или костна болка се проявяват при напреднало заболяване.

Характерни за рака на пикочния мехур са изключителната му склонност към рецидивиране, разпространение и инвазивен растеж. Склонността му към метастазиране обаче е значително по-слабо изразена, отколкото при другите урогенитални тумори. За да се диагностицира правилно, трябва да се определят: макроскопска характеристика - множественост, размери, локализация на тумора; степента на инфилтрация; степента на диференциация (зрелост) на туморните клетки и да се стадира правилно заболяването.

Валиден е принципът, че ракът изисква комплексно лечение. За ранните стадии - О и I, водещ е оперативният метод, но се допълва от вътремехурно прилагане на химиотерапевтици или БЦЖ ваксина по определена схема. При II и III стадий към оперативно лечение се прибавя системна химиотерапия или лъчелечение. В IV стадий лечението е палиативно - лъчево, химиотерапия, палиативни операции и палиативни грижи.

Голямата честота на рецидивиране налага болните да се следят чрез контролни цистоскопии. Първата е 2 месеца след лечението, след това те се правят на 3 месеца през първата година, на 6 месеца през втората година, а по-късно - веднъж годишно до края на живота. При поява на рецидив сроковете се подновяват. Уместно е и всеки месец да се изследва урина за туморни клетки.

Хроничното възпаление на мехура довежда до хронично дразнене на нежната му лигавица и израждане злокачествено на тези клетки.

Съветът на онколога е да не се пуши, да се използват предпазни средства при работа с ароматни амини в химическата индустрия, да се лекува хроничният цистит и да не се злоупотребява с лекарства.