Д-р Чети не допусна нито един от 7000-те му пациенти с COVID-19 да почине

Те не стигат изобщо до хоспитализации или до подаване на кислород

В Индия лекар, който следва моя протокол, контролира пациентите в 160 села - не е загубил нито един, няма постъпили в болници, казва в интервю за "168 часа" медикът от Южна Африка

Коронавирусът има алергичен елемент, ако се действа навреме, не се стига до цитокинова буря, твърди медикът

Обучава болните да следят какво се случва в критичния осми ден

Да се направи интервю с лекаря-сензация, който не допусна нито един от над 7-те му хиляди пациенти да почине от коронавирус, е равносилно на джакпот от тотото.

„168 часа” изпрати въпроси на д-р Шанкара Чети преди месеци, но понякога провалът е предизвестен Единствено благодарение на упорството на българския учен д-р Куцаров, който повече от 15 години работи в Япония, този разговор бе осъществен. Двамата изпратихме нови въпроси и дългоочакваното интервю с лекаря най-накрая се осъществи.

Д-р Шанкара Чети е може би единственият лекар в света, който не е допуснал нито негов един пациент да стигне до болница, да се нуждае от кислород или вентилация. Той е общопрактикуващ лекар в Южна Африка, завършил е медицина в Индия, но вече има

огромен брой последователи -медици по света, които спазват неговия протокол и постигат същите впечатляващи резултати.

Тезата на д-р Чети е, че при COVID-19 има алергичен елемент. Съветва пациентите си да запишат кога е първият ден, в който започва заболяването със симптоми като треска, главоболие, настинка, суха кашлица, болки в тялото и т.н. След което внимателно да следят кога е осмият ден – тогава е критичната фаза - симптомите или трябва да се подобрят, или да се обострят. Когато пациентът развие задух през този ден, той трябва да информира лекаря си и незабавно да бъде лекуван със стероиди и антихистамини под ръководството на квалифициран медик. Д-р Чети твърди, че нито един от 7000-те пациенти с COVID, които е лекувал със своя протокол, не се е нуждаел от хоспитализация, кислород или вентилация.

Неговият протокол е именно за осмия ден. Той не обхваща началната вирусна фаза, за която вече има изградени правила за лечение.

Терапията му има за цел да смекчи възможната реакция на свръхчувствителност, която може да предизвика непредвидимият

имунен отговор, включително възможна последваща цитокинова буря. Този преход от началната вирусна фаза обикновено настъпва на осмия ден след първите симптоми.

Терапията включва 4 различни интервенции.

Д-р Чети пръв подчертава значението на агресивното лечение при втората, възпалителна фаза на заболяването, която според него започва в повечето случаи на 8-ия ден. Независимо че тогава при някои симптомите могат да са много леки. Опитът му и този на последователите му по света доказва, че подходът работи до момента при всички варианти на коронавируса,

включително

при Делта

Той вярва, че тази фаза вероятно е свързана с реакция на свръхчувствителност – дали към предишни варианти на коронавируса или свръхалергична реакция, засега не е ясно. Медикът забелязва, че това може да се случи дори при пациенти, които на пръв поглед изглежда, че са се възстановили напълно, но въпреки това развиват задух и кислородна десатурация на 8-ия ден.

- Д-р Чети, каква е ситуацията в Южна Африка?

- Имахме две вълни, за съжаление обществото все още е разделено на различни групи, би трябвало да има интеграция, но разделението е факт, затова въпреки че се прилагат

локдауни,

изолация, за много хора е невъзможно да се изолират. Опитваме изолация, санитарно-хигиенни мерки, но те не навсякъде работят добре.

Светът не е унифициран, някои общества спазват мерките и са много дисциплинирани, други – не са.

- Какви препоръки бихте направили, особено за България, където тези дни отбелязахме черни рекорди от началото на пандемията - над 300 души починали за денонощие?

- Мисля, че препоръките идват от разбирането на перспективата на патологията, именно тя диктува лечението, всеки пациент е различен; за да постигнем нещо, трябва да знаем

какво

се случва,

какво лекува, да открием начин - ранното лечение при COVID-19 е много важно, то предотвратява хоспитализации, смърт, необходимостта от кислород и дали ще се стигне до критично състояние. Това, което аз открих, е, че заедно с пациента трябва да следя прогресията на заболяването. Наблюдавах нещо необикновено, но то ми даде известни насоки. Необходимостта от вентилация е много

критичен

момент

– затова аз насочих усилията при пациентите си да не се стига до този етап – на ранен етап възстановявам дишането, повечето успяват седмица след лечението да го нормализират. Наблюденията ми показаха, че на 8-ия ден някои имаха нужда да ги следя по-внимателно. Това е втората част от заболяването и е напълно различна от първата, всъщност няма връзка с първата. При хората, при които симптомите отшумяват до 8-ия ден, в повечето случаи те се оправят и се връщат към нормалния живот. Но при други на 8-ия ден настъпва влошаване. Първите седем дни не се наблюдава нищо необичайно от гледна точка на респираторните вируси - бронхити, при повечето настъпват подобрения, до 6-ия ден. На осмия ден при някои се забелязва влошаване, усложнения, при много малка част от тях се налага да използвам за лечение плазма. На всички казвам, че искам да знам какво се случва на 8-ия ден – пациентите са информирани за опасността и се обаждат да ме информират. Наблюдавам кога започва еволюцията - те трябва да ми кажат. Повечето се възстановяват, но за тези, при които настъпва влошаване, се налага агресивно лечение. Като лекар трябваше да разбера еволюцията на много заболявания, да изуча самия вирус, как разкрива второто си лице с пневмонията. Пациентите имаха

типична пневмония,

имаха трудно дишане, кислородната сатурация им падаше, но не бяха много болни. Изучавах каква патология стои зад това, скоростта; изглеждаше, че пневмонията прогресираше.

Изглеждаше като алергия, но това не е релевантно, всъщност зависи по-скоро от това дали човек е предразположен към алергии. Това не ми излизаше от ума. Вирусите имат жизнен цикъл – определен период, в който се репликират; аз разбирах добре вирусните инфекции, но второто лице изглеждаше като алергия. Как да се предотврати този алергичен елемент? Лечението, което използвах от 8-ия ден, бе с цел да потисне тези реакции – съобразно състоянието на всеки пациента.

- Как стигнахте до този извод?

- От самото начало следях шиповия протеин, в миналото е имало и други коронавируси, които прескачаха към хората, те не са нови. Но новото при този вирус е протеинът. За мен именно този шипов протеин предизвиква алергична реакция. В Южна Африка имахме вариант, който мутира, но вирусът остана същият. Забелязах, че е променен единствено шиповият протеин.

Затова, за да потуша алергичните реакции, лекувах алергичния елемент на това заболяване, за да потисна

алергичната реакция

на организма. За тази цел трябваше да намеря антихистамин с широк спектър на действие, който да помогне на тялото да преодолее този алергичен отговор. Затова помолих пациентите да ме информират за симптомите, за да преценя как да се лекуват.

По принцип лечението ми следва патологията. Трябваше ми антисхистамин - ефективен, бърз, първото поколение имат добър ефект и са с

широк спектър

– един от ранното поколение бе моят избор - прометазин (Promethazinum)– той се продава навсякъде в Южна Африка, използва се масово, достъпен е. Има и други, включително от новото поколение, като това се преценява в зависимост от остротата на заболяването.

Целта на антихистаминовата терапия е да понижи нивата на хистамина в организма.

След седмица с медикамента преднизон (Prednisone) обикновено настъпва облекчение на симптомите и стойностите на С реактивния протеин - CRP и IL6 започват да се нормализират.

Лечението с кортикостероиди цели да потисне реакцията на свръхчувствителност и освобождаването на медиатори и предотвратяване

на нежелания имунен отговор, включително цитокиновата буря.

Заедно с това чрез антилевкотриени започва изчистване на левкотриените от организма – именно затова използвах медикамента монтелукаст (Montelukastum). Отделно трябва да се използват лекарства за разреждане на кръвта, за да се избегнат запушвания в кръвоносните съдове. Открих, че гинко билоба влияе много добре и е с противоположно действие, достъпно е за широки социални групи. Тези които не могат да си позволят, пият аспирин. Когато е необходимо, използвах антибиотици, за да облекча треската и

бактериалната инфекция

Приложението на ивермектин трябва да е много внимателно - само при пациенти с кашлица или с недостиг на кислород. При него правилната преценка на дозата е изключително важна. Забелязах, че пациентите много бързо се подобряваха, което хвърля светлина и върху патологията. С антихистамин и монтелукаст предотвратявам алергията, трябва да се спре, открих, че преднизон и миднореднозолон, дексаметазон-стероидите са много важни, а

дозите зависят

от състоянието

на пациента.  При някои са необходими по-агресивни и по-високи дози, при други възстановяването се постига с по-ниски. Най-важното в тази терапия е контактът с пациента, за да могат да се коригират дозите и да се реагира предварително.

От голямо значение е и да се разбере времевата линия на заболяването – за да се спасят животи. Важно е да се образоват пациентите, предварително ги информирам, че искам да знам какво се случва на осмия ден и да следят състоянието си. От тази гледна точка публичната информираност е много важна.

Цялото интервю четете ТУК