Как да увеличим насищането на кръвта си с кислород

Дихателната рехабилитация е идеалното средство, трябва да се обсъди с лекар за индивидуални насоки

Нивото на кислород в кръвта заедно с артериалното налягане и телесната температура е ключов показател за физическото ни състояние във всеки момент. Добавихме го към житейските си критерии за здраве обаче едва с пандемията от COVID и белодробните увреждания, които той нанася на част от болните. По този повод научихме и медицинския термин “кислородна сатурация”.

Нивото на кислород в кръвта се установява най-прецизно с масово използваната в болнични условия болезнена процедура за вземане на артериална кръв, която се подлага на газов анализ. Другата клинична практика е измерване с професионален оксиметър. Вкъщи го правим с пулсоксиметри - апаратчета за масова употреба, които най-често се поставят на пръст на ръката и показват доста точно нивото на кислород в периферната кръв и отчитат ударите на сърцето.

Стойностите може да са относителни в няколко случая –

ако ноктите са

покрити с лак,

ако ръцете

са студени,

ако кожата е с

тъмен цвят

(при пигментация сатурацията може да бъде отчетена като по-висока, отколкото е в действителност) или процедурата е прекратена преди препоръчителното 1-минутно измерване.

Насищането с кислород се измерва в проценти - общото количество кислород, циркулиращ в кръвта. Отчита се като SpO2.Стойностите се получават от отношението циркулиращ хемоглобин, свързан с кислорода, към количеството, което не е свързано с кислорода. Устройството излъчва светлина, която преминава през нокътя, кожата, тъканта и кръвта до сензор от другата страна и по преминалия лъч измерва колко кислород има в кръвта.

Повечето хора свързват хемоглобина с червения цвят на кръвта. Това е вярно, но основната му функция е да пренася кислорода.

Задоволителното

ниво на кислород

за здрави хора

е над 94%, но

колкото по-близо

до 100%,

толкова по-добре

Това означава, че почти всички червени кръвни клетки пренасят кислород до клетките. За някои хора с хронично белодробно заболяване или сънна апнея може обичайната сатурация да е коло 88-90%, но това ще каже лекарят. Нивата на кислород в кръвта под 95% трябва винаги да се оценяват от специалист.

Обичайно при хора с COVID и засягане на белите дробове сатурацията се понижава от затруднения обмен на кислород.

При хора с типични симптоми за лек до средно тежък COVID е очаквано насищането на кръвта с кислород да спада и това е повод, но не единствен, да се обсъди с лекар. След преболедуване сатурацията също може да бъде влошена. Тогава по препоръка на лекар специалист се правят упражнения за подобряване на работата на белите дробове.

Важна роля в процеса има тренирането на диафрагмата - отговорна за 65% от респираторната функция; тренирането на дихателните мускули и белите дробове, обясни пулмологът д-р София Ангелова, председател на Националната асоциация за профилактика на белодробните болести и с опит в продължаващото лечение и рехабилитация на хора, прекарали COVID.

В спокойно състояние възрастният човек прави 12-15 вдишвания в минута. За добро снабдяване на организма с кислород обаче е важно и качеството на дишането. При засягане на долните дихателни пътища то е влошено. Достъпната домашна терапия за подобряване на кислородната сатурация е дихателната гимнастика. Целта е да се повиши вентилацията на най-малките белодробни структури - алвеолите, и да се подобри функцията на диафрагмата като главен дихателен мускул.

При стабилизирано състояние след острата фаза на коронаинфекцията или други белодробни проблеми кислородното насищане може да се подобри по няколко начина.

Базови условия са чистият въздух - разходки навън, често проветряване в помещенията, и подходящата двигателна активност.

Когато дишаме, поемаме кислород и издишаме въглероден диоксид. Този газообмен е най-ефективен в долната част на белите ни дробове. При бавното дълбоко дишане въздухът достига до алвеолите, където се извършва газообменът, и прави кръвта по-оксидирана, добре наситена с кислород.

Упражненията за

диафрагмално

дишане,

наричано още йогистко, а в сценичните изкуства - певческо, целят подобряването на еластичността на диафрагмата и увеличаване на дихателния обем на дробовете чрез максималното им изпълване с въздух. Хората с белодробни усложнения придобиват навика да правят кратки и плитки вдишвания. Ако гръдният кош на човек се повдига, докато си поема въздух, е вероятен знак за непълноценно дишане. Правилното вдишване ще напълни добре белите дробове, натискайки диафрагмата надолу и видимо разширявайки корема, което обяснява защо диафрагмалното дишане се нарича още и коремно.

Техниката е лесна, но първо човек трябва да се ориентира за правилното движение. Помага поставянето на едната ръка върху диафрагмата, другата - на гърдите. Бавно поемаме въздух, докато не “повдигнем” с диафрагмата ръката върху нея, и задържаме за кратко. После бавно издишваме със свити устни.

За начало са достатъчни няколко сесии, лекарят ще препоръча индивидуалната мярка.

Друга техника за увеличаване на кислорода в кръвта е

бавно вдишване

само през

едната ноздра,

задържане,

бавно издишване

през другата,

после в

обратен ред

Някои пози в изправено, клекнало и легнало положение по естествен начин благоприятстват подобряването на дишането и насищането с кислород, но за точно и безопасно изпълнение трябва да са обяснени от лекар или кинезитерапевт. За деца например той вероятно ще препоръча забавни форми на осъзнато правилно дишане като

надуване

на балон,

имитиране на

гмуркане,

наподобяване

на звуците

от силен вятър

и много други техники за дихателна рехабилитация в игрова форма.

От дихателна гимнастика се нуждаят към 80 на сто от здравите хора. Вдишваме над 25 000 пъти всеки ден и като всеки неволеви процес не влагаме специално старание да става по най-правилния начин. Това прави дихателните мускули мързеливи, а снабдяването с кислород - по-ниско от възможното. Чрез дихателни упражнения само за няколко седмици човек може да подобри не само дишането и сатурацията си, а и общото си физическо здраве и умствената си форма.