Промених себе си, средата си, начина си на хранене

КОЯ Е ТЯ

Биляна Савова е идеолог и визионер на програмата "План да Бъда"/ Plan to Be, дългогодишен арт директор на списание EVA, основател на фондация "МС - Мога Сам". Носител е на наградите "Жена на годината, категория общество/2016", "Будител на 2018", "Вдъхновител/2018". Лектор е в различни семинари.

Преди 13 години е диагностицирана с дегенеративното заболяване множествена склероза и това е причината да започне търсенето на ново разбиране за тялото и психиката, както и на терапии, които да й помогнат и да включат нейните вътрешни лечебни сили. Вече повече от 5 години тя споделя опита си с хора, които искат да тръгнат по този път.

- Приемате ли се за народен будител в днешния празничен ден, както мнозина ви определят?

- Нямам претенциите да се сравнявам или подреждам до големите български будители. Но смятам, че всяко време изисква своите подходи и намирането на своите личности. Голяма част от хората имат нужда някой да мисли по различен начин и да ги събужда. Това, което аз правя, е хората да разберат, че за да са щастливи, уверени и успели, трябва да се обърнат първо към себе си. Нещо, което за голяма част от тях е непонятно. Да поставиш себе си на първо място доскоро се считаше, че е чиста форма егоизъм. Но всъщност това е грижа първо за себе си, а после и за останалите. Помагайки на много хора през последните 8-9 години, виждам, че за мнозина е трудно да го разберат. Но пък онези, които успяват да вникнат в същината, я обръщат много успешно към себе си. Променят както своя живот, така и този на своето обкръжение.

- Хората се нуждаят от личния пример за мотивация, който да мотивира и другите, какъвто е вашият. Разкажете ни през какво преминахте.

- Всичко започна преди около 20 години, когато тялото ми буквално рухна. Това бе следствие на начина на личен и професионален живот, който водех. Тогава напълно ми липсваше емоционална интелигентност. Започнаха да се появяват диагноза след диагноза и да се подреждат една до друга. Имунната ми система започна да работи агресивно. По-късно разбрах, че в подобни случаи е даден ход на някакво самоунищожение отвътре. Капакът беше множествената склероза.

Доверих се на лекарите и съвременната медицина, но в един момент прозрях, че няма смисъл да продължавам, защото реално лечение в смисъла, който търсех, нямаше. Това е и всъщност големият проблем на съвременната медицина. Не се търси причината и не се лекуват хората, а се потискат симптомите и се продължава напред, докато издържи самият човек. Разбрах, че ако не направя нещо, ситуацията ще става все по-зле. Тогава започнах да се опитам да променям себе си и средата, отношението към тялото, да опитам да разбера причината, която ме разболява. Търсейки решение за себе си, започнах все по-често да поглеждам към холистичните методи и да се справям чрез тях.

- През какви трудности минахте по пътя?

- Опитваха се да ми вменяват, че това, което правя, е много егоистично, че мисля за себе си и не доверявайки се на официалната медицина, се съсипвам още повече. Имам две деца, пък няма кой да се грижи за тях. Ето през такива приказки минах.

Една сутрин се събудих и се запитах какво ще се случи, ако в един момент не мога да ставам от леглото. Нещо, което е прогнозно за болест като множествената склероза. За нея се казва, че рано или късно хората стигат до състояние на безпомощност и невъзможност за движение. Питах се кой ще се грижи за децата. Казах си тогава, че ще правя онова, което усещам, че е добро за мен, без значение какво си мислят другите. Това бе първият път, в който разбрах, че най-голямата грешка в живота на един човек е да се съобразява с това какво мислят другите. Сама поех отговорността и започнах да се лекувам.

- По какъв начин?

- Две години детоксикирах тялото си. След това се посветих на аюрведа методите на лечение. И точно тя ме извади на пътя към това да се чувствам по-добре, да преодолея симптоматиката, да разбера как да се грижа за себе си, да приспя диагнозите. Защото, макар и към ден днешен да съм ги преодоляла, те могат да се събудят, ако се върна към стария си начин на живот. Имах късмет, че до мен беше лекар, който ме подкрепяше - моят невролог. Той ми казваше няколко основополагащи неща за моите решения. Първото е, че тялото е мое и аз взимам решенията за него. Второто, че безсънието е лукс, който вече не мога да си позволя. И третото, че трябва да се науча да бъда емоционално равна. Не разбрах всичко веднага, но с течение на времето нещата се наместиха. Няма да спра да благодаря и да повтарям тези три неща, защото водят до много добри резултати.

Това беше също и шанс човек да покаже на децата си как може да излезе от такава ситуация. Те видяха как мога да достигна дъното, но трябваше да разберат как ще успея да се оттласна от него и да изляза отново на светло. Радвам се, че го направих, и то пред очите им. Затова сега съм напълно спокойна.

- С това приключиха ли трудностите?

- Не. Преди четири години, както всичко вървеше нормално, се появи проблем със сърцето ми. За един ден загубих двама много близки хора и това ме съкруши. Наложи се да ми сменят аортната клапа. За да се направи толкова тежка операция на човек с подобна история на заболяванията като мен, е много трудно предизвикателство както за пациент, така и за лекари. Но се справихме. И от този момент нататък започнах усилено да работя върху емоционалната си интелигентност. От днешната перспектива разбирам, че ако тогава бях по-разбираща в тази насока, нямаше да стигна дотам да си разкъсам сърцето от мъка.

Година и половина по-късно се оказа, че клапата, която са ми сложили, се е повредила и не работи. Наложи се втора операция. Тогава си казах, че имам възможност да се подготвя максимално за нея. Тя бе през декември 2019 г. Възстанових се бързо. Така от един графичен дизайнер и арт директор, което е моята професия, се превърнах в мотивационен треньор. Показвам на хората как да се подготвят за и как да излизат от тежки ситуации. И как изобщо да се съхраняват. Затова е толкова важен личният пример.

Ето защо всеки от нас, който отиде на лекар, трябва да се запита наум, като го погледне - този човек здрав ли е, грижи ли се за себе си, пример ли е за мен. Много често съм си задавала тези въпроси и в повечето случаи отговорът е - не, не ми е пример. Щом е така и не мога да му се доверя - ставам и излизам без никакви угризения.

Трябва да разберем, че като променим себе си, ще променим света.

- Какво е посланието ви в празничния Ден на народните будители?

- Да спрат хората да се оплакват, мрънкат и недоволстват, да се жалват непрестанно и да се считат неоправдани. Просто трябва да се замислят до каква степен присъстват те в живота си на 100% и до каква степен го осъзнават. Осъзнаване е ключовата дума. Тя е основата, върху която се въртят всички неща, които правя. Страхът може да се превърне в паника и да вземе лесно живота на някого.