Преценката колко е полезна една храна опира до това колко вида полезни вещества и в какво количество са те в единица обем, например в 100 грама. Прави се с научни цели, а в ежедневието влияят и други фактори. Затова класацията на най-здравословните плодове се променя в зависимост от сезона и държавата. Например малините и боровинките са номер едно за европейците през лятото. Но между октомври и май те идват отдалече, на безсрамно високи цени са и са брани преди узряването. Това подбива ползата за здравето от тях.

В държавите с близък до българския климат класацията в късна есен се оглавява от ябълката. Като всяко достъпно нещо, тя изглежда скучно и се подценява за разлика от страните, в които по-често я виждат на картинка, отколкото в градина.

Има и актуален медицински повод.

Интересът на науката към плода с библейски ореол е силен заради съставката му кверцетин. Веществото укрепва организма срещу вирусни инфекции и е сред препоръчваните добавки в протоколите за лечение на COVID. Обяснението е в противовъзпалителните свойства на растителния антиоксидант кварцетин - той пречи на свободните радикали в тялото да се окисляват и да да отварят врети за болести, сред които и рак.

Организмът усвоява кверцетина по-добре от храни, сред които е ябълката, отколкото от хапчета. Това е моментното пандемично предимство, но има и множество вечни причини често да се ядат ябълки.

Ябълките и крушите са перфектен източник на фибри. Това са растителни влакна, които забавят усвояването на храната, оптимизират изхвърлянето на отпадъчните продукти от храненето, намаляват кръвната захар, извеждат токсини от тялото. Фибрите биват разтворими (пектини) и неразтворими (хемицелулоза и целулоза). Плодът, с който Ева изкушава Адам, съчетава и двата типа.

Според десетки проучвания ябълките намаляват риска от инфаркт, инсулт диабет и рак. Те свалят кръвното, помагат за отслабване и срещу стомашни проблеми и неврологични болести.

Но кои ябълки – червените или зелените сортове?

Зависи от целите.

Червените съдържат значително по-голямо количество антиоксиданти от зелените. Най-важните са под кората. Затова необработените с пестициди ябълки може да не се белят.

Ако се отслабва с ябълки, в сила е правилото за умереност. Една ябълка съдържа 20 и дори 25 г въглехидрати. Най-малко захари има в сортовете зелени ябълки, създадени като хибрид преди 150 г. Наричат ги интелигентния избор. В зелените ябълки има по-малко въглехидрати и повече фибри, калий, белтъчини, желязо и витамин К от червените. Голямата разлика е наличието на провитамин А, който е почти два пъти повече в зелените.

Крушите носят всичките ползи на ябълките и освен това са класически лек срещу запек.

Лимони, лайм, портокали, киви, мандарини са в най-добрата си зрелост в Южна Европа, откъдето българският пазар са захранва сега. Държат рекорди по наличие на витамин С, калий, магнезий и други витаминни и минерални антиоксиданти, плюс важната за бременните фолиева киселина. Всички те подобряват имунитета и кръвообращението с отчетлив ефект за защита на мозъчните клетки от увреждане. Специално кивито комбинира полезните вещества с оптимален коктейл от витамини от група В, които са балсам за нервната система и доброто настроение.

Сред полезните сезонни за Южна Европа цитруси по щандовете у нас се нарежда грейпфрутът, но той е специален в медицински смисъл. Хибридният горчив плод с качества на лимон, лайм и портокал едновременно съдържа в добавка и вещества, които взаимодействат с много храни и лекарства. Ето защо грейпфрутът изисква специално проучване за всеки конкретен човек.

Предупреждение да внимават с него е за тези, които пият имунопотискащи медикаменти, кортикостероиди, статини, блокери на калциевите канали, лекарства против депресия и тревожност.

Червеното грозде влезе в здравните рубрики, когато изследване в Харвард прие за почти сигурно, че съединението ресвератрол е извор на младост и е бустер за сърцето и мозъка. Ако има резерви към това грозде, те са заради високото съдържание на захари. Иначе е перфектен плод и изпълнява условието за висока хранителна полза – сезонен и местно производство.

Нар се римува добре с цар и сравнението често се използва в класациите на храните. Проучени са над 100 фитохимикали, които нарът съдържа. Това изобилие обяснава защо народната медицина ползва плода като лекарство от хиляди години. Неговото антибактериално и антивирусно действие вече е доказано от науката.

Нарът има по-мощен антиоксидантен ефект от виното, червеното грозде и зеления чай. Сокът от 1 нар покрива над 40% от дневната нужда от витамин С. А освен това осигурява много витамини Е и К и фолиева киселина.

Нарът е класика в народната медицина срещу диабет в Индия и Близкия изток.

Отличен източник е на полезния за сърцето и съдовете калий. Подобрява кръвообращението и еластичността на артериите, пречи в тях да се трупа холестерол и той да се втвърдява до плаки. Но! Консумацията на нар трябва да се обсъди с лекар, ако човек се лекува със статини.

Трябва да внимават и жените с неблансирани полови хормони, тъй като се повишава нивото на тестостерона под влияние на някои вещества в нара. При здрави хора обаче проучване намеква за увеличена плодовитостта и при двата пола.

Бананите са целогодишно на пазара, но хората ги ядат повече есенно време и през зимата. Заради калия в тях са полезни за сърцето и артериите. Ползи обаче има и от други съставки. 1 банан дава 7-10% от дневната доза калий, но и 25-28% от нужния витамин B6, 10-12% от дневната норма за витамин С и около 8% от магнезия.

Освен това бананите внасят в организма пребиотици - вид фибри, които хранят полезните бактерии в червата.

Ако ще броите калориите и захарите, купувайте по-неузрели банани. В тях нишестето е по-устойчиво и те внасят в стомашно-чревната система повече пектини. Това благоприятства контрола на кръвната захар и храносмилането.

Очаквайте аналогична статия и за зеленчуците от късната есен.