Освен Ден на детето 1 юни в някои страни е и Ден на ходенето боси. Двата дни съвпадат, защото в младенческата си възраст човечеството е било босоного.
Денят е добър повод човек да отдели 5 минути на своите крака - "тези наши мълчаливи страдалци", както изискано са ги наричали в парижкия салон на мадам Дьо Стал през XVIII век. Да ги поразгледа, да оцени колко са важни и да направи нещо за тяхно добро.
Установено е, че краката на 75% от хората са наистина страдалци и ги болят или тепърва има да ги болят - било заради проблем със съдовете и кръвообращението, било заради протрити стави, деформации на костите, травми на сухожилията и мускулите, кожни проблеми, гъбички и т.н.
Денят на ходенето боси е и чудесен повод човек да научи нещо ново за собствените си крака и най-вече за ходилата - от коя порода са, кое им е слабото място, как да ги облекчи поне малко и пр.
Всеки обущар ще ви каже, че кракът на човека си няма еш. Различен е дори от другия крак на същия човек. Но по своите основни структурни характеристики краката на хората се делят на 7 типа и всеки от тях си има предимства и слабости. Така че събуйте чорапите, хвърлете един поглед на вашите крака и проверете от кой тип са те.
Селски крак
Селският тип крак е с едър, но къс палец, като вторият и третият пръст са също скъсени до неговата дължина. При такава структура ръбовете на ноктите са в една линия и човек по-лесно губи равновесие, ходейки, клатушка се и залита. За да компенсира това неудобство, селският крак е със структурно плоско ходило - дюстабан. Смъкнатите сводове осигуряват нужната стабилност на стойката при движение и покой, но пък напрягат и претоварват сухожилията по целия долен крайник. Това претоварване след време докарва хронични болки в глезените, колената и бедрата.
Равен крак
И петте пръста на равния крак са с еднаква дължина, което осигурява широка и твърда крачка. Табанът на този крак е широк, но пък петата е тясна и това повишава натиска върху пръстите и табана при ходене и особено при бягане. Тежестта на тялото се разпределя неравномерно и след време между пръстите на краката се появяват твърди издутини от вкостенена фиброзна тъкан. Ако дълго време се носят обувки не по мярка, тези издутини стават по-корави от костите на пръстовите фаланги. Тогава вече е налице метатарсалгия - доброкачествена, но доста неприятна и упорита деформация на пръстите на краката. Най-лошата й разновидност е невромът на Мортън - увреден нерв между втория и третия пръст на крака.
Гръцки крак
Гръцкият крак е с доста прораснал втори пръст и заради него го наричат още огнен крак. Той е сред най-често срещаните типове крака. Има го по цял свят. Специфичната форма се дължи на вроден дефект в структурата на метатарсалите - дълги кости, свързващи пръстите с петата. "Дефектен" е първият метатарсал, тъй като е по-къс от втория. Поради това вторият се натоварва повече, но пък е по-тънък. А крайният резултат е болката по сводовете на стъпалата.
Разперен крак
При този тип крак пръстите са раздалечени, тъй като между самите метатарсали има голямо разстояние. Това прави цялото стъпало доста широко. При повечето хора с разперени крака, всъщност при почти всички, сводът се смъква с течение на времето и става дюстабан. И както е при гръцкия крак тези хора са обречени да изпитват същата болка при голямо или продължително натоварване на краката. При някои от тях обаче заедно със сплескването краката се изкривяват и навън.
Римски крак
Този вид крак е най-масовият. Характерното за него е, че пръстите са завити и сочат навътре. Освен това, също като при селския крак, първите три пръста са с почти еднаква дължина. Хората с римски крака имат високи сводове и могат бързо да ускоряват ход и да сменят внезапно и с лекота посоката на движение. Така е, защото кракът им бързо се адаптира заради твърдостта на стъпалото и липсата както на супинация, така и на пронация. Римският крак обаче доста често е със сплескани пръсти, което води до отслабване на мускулите и сухожилията около тях в предната част на стъпалото.
Египетски крак
Този крак се отличава с дълъг палец и последователно скъсяващи се пръсти. Египетският крак е с най-дългото и най-тясното стъпало от всички видове крака. Предимствата му са, че е неуязвим за артрита, рядко прави мазоли и не боли при претоварване. Но пък супинацията при движение е твърде голяма заради тясната форма, а тя е главната причина за болката в глезените.
Маймунски крак
За маймунския крак е характерно твърде късото кутре. Както и палеца то е закривено навътре. Тази структурна особеност се дължи на кривина в костите на фалангите. И понеже при ходене двата крака се сгъват и кривят настрани, при маймунския тип много често излизат мазоли.
Коментари