Идеите за въздействие са съпътствали човека от древността насам. По време на анимистичната фаза от развитието на човешкото общество духовете са били обвинявани, че се вселяват в тялото на хората. До днес това се е запазило в традициите за обсебване от демони и екзорсизма. В нашето съвремие с напредването на технологиите, са се променили и тези идеи за контрол. Всички са чували за хипотезите относно телепатията, "психотронното оръжие" и пр. други сходни на тях неща. Следващите редове не са предвидени за доказване или развенчаване на тези идеи. Независимо има ли ги или не тези феномени, трябва да сме наясно, че категорично съществуват заболявания, при които подобни изживявания се третират като важни симптоми. Лечението им спасява личността на страдащия, неговото бъдеще, семейството му, достойнството му.

Дисоциативно трансово разстройство

При него се наблюдават: единични или епизодични нарушения в съзнателното състояние, идентичността, самосъзнанието за личност, паметта, които са присъщи за обществото и културата, където живее пациентът. Дисоциативният транс включва стеснение на съзнанието за непосредствената околна среда; стереотипни поведенчески актове или движения, които се преживяват като извършени под чужд контрол. Транс на обладаване включва изместването на обичайното усещане за собствена идентичност с нова идентичност, отдавана на влиянието на духове, могъщи сили, божества или други личности, и свързвана със стереотипни, "неволеви" движения, или амнезия. Днес това е най-широко разпространеното дисоциативно разстройство в Азия. Сред примерите са: амок (в Индонезия), бебайнан (в Индонезия), лата (в Малайзия), пиблокто (в Арктика), "нервна атака" (в Латинска Америка), обладаване (в Индия). Дисоциативното трансово разстройство не е част от нормалната широко възприета колективна или религиозна практика. Лекува се с психотерапия, както и с медикаменти.

Епилепсия

Подобни състояния на обладаност могат да се преживеят при комплексни епилептични припадъци, особено в началната фаза на аура, предвестник на самия гърч. Могат да се съчетават с халюцинаторни изживявания, разстройства на мислите и волята. Лечението е с антиепилептични медикаменти. Те са различни класове. Използват се както в неврологията, така и в психиатрията, като хармонизатори на настроението. Понякога подобни преживявания нямат връзка със самия припадък, т.е. при упоритото лечение на гърчовата компонента на заболяването тя може да изчезне, но психичните разстройства остават. Затова е уместно да се приемат и някои антипсихотици. Това обаче задължително трябва да става под наблюдение и предписание на психиатър.

Висш психичен автоматизъм

Шизофренната психоза може да протича с усещане за чуждо въздействие. Най-силно изразено е, когато се разгръща т.нар. синдром на Кандински-Клерамбо. При него човекът има усещането, че някой друг влага мисли в главата му, спира ги, кара ги да нахлуват едновременно; някаква чужда сила владее тялото му, движенията му, волята му, под влияние на тази сила пациентът си отваря устата и говори. Неговата собствена воля е изчезнала или не смее да я прояви заради заплашителните, командни слухови халюцинации, съпътстващи състоянието. Лечението е агресивно, медикаментозно. Колкото по-рано започне, толкова по-бързо може да настъпи облекчение и по-добра прогноза за крайното излекуване.