Странните изживявания, описани тук, може и да се сторят нелепи или дори страшни на читателите. Малцина биха се оплакали от подобни симптоми точно по този начин. Тук обаче те са включени, защото мнозина в действителност получават подобни оплаквания. Понякога те са белег на сериозно психично разстройство. Друг път са нещо безобидно. Във всички случаи въздействат твърде обезпокоително върху този, който ги преживява.

Най-общо това са разстройства във възприятията, т.е. халюцинации; разстройства в съдържанието и протичането на мисловния процес, т.е. свръхценни или налудни идеи, блокиране на мислите и други.

Първите представляват нарушения във възприятията на всичките възможни модалности. Това означава, че могат да се появяват като зрителни; слухови; тактилни - усещания за нещо, което се движи, мравучка, въздейства по тялото ни, отвън и отвътре; обонятелни. Разликата между халюцинациите и илюзиите е, че при първите усещаме някакъв обект, без той да съществува, липсва самият стимул за него; докато при вторите има стимул, но той се възприема погрешно. Халюцинация е, когато ни се привиждат призраци. Илюзия, когато видим, че лъжичката, поставена в чаша с прозрачна вода, е счупена. Всъщност тя е здрава и права, а светлината се пречупва и отразява по този начин, че ни залъгва.

Вторите представляват нарушения на мисловния процес. Те се изразяват в промени в съдържанието. Такива са свръхценните идеи и налудностите. Едните са мисли, които заемат цялото съзнание на човека. Затова се наричат свръхценни, защото той не може да спре да ги предъвква, не може да превключи от тях на нещо друго. Те понякога са нормални по съдържанието си, но в повечето случаи имат елементи на преувеличение, което може да достигне до нелепост.

Пример за това е ревностовата параноя, при която патологичният ревнивец може да си внуши, че в рамките на няколко минути съпругата му изневерява с триста души. Принципно идеята за изневяра не е невероятна, но в случая е направо невъзможна.

Другите - налудностите, са по-известни с погрешното си лаическо наименование "налудничави". При тях идеите обсебват изцяло съзнанието на човека. Те са откровено нелепи и невъзможни по съдържанието си. Странността обаче не може да се приема като единствен критерий за това, че идеята е налудна и съответно болестна проява.

Много хора по света имат странни обичаи и вярвания - извънземни, магии, световни конспирации и пр. Разделителният белег между това дали съответната идея е просто странна или е налудна, е отношението, което тя има спрямо човека, у когото се е зародила. Страдащият от психично заболяване, който има налудности, е напълно убеден, че всички странни неща - и извънземните, и магиите, и световните конспирации, и какво ли още не, имат пряко отношение към самия него.

По отношение на фабулата в налудностите те могат да бъдат идеи за преследване - най-честите; идеи за въздействие; за контрол над тялото, обсебване; идеи за унищожение; за откривателство и пр. В известен смисъл човек, страдащ от подобни симптоми, се изживява като в центъра на една вселена, в която всеки се опитва да му направи нещо и всичко има някакво значение за него. Обикновено подобни преживявания са застрашителни, могат да предизвикат дори ужас. Всеобщата представа, че психично болните си живеят в някакъв собствен свят, където всичко е хубаво, е погрешна. Най-честата емоция при тях е страх.

Разликата между свръхценните идеи и налудностите е, че при първите човек с известни усилия все още може да бъде разубеден в правотата им, докато при вторите това е невъзможно. Страдащият от налудни идеи при никакви обстоятелства не може да приеме мислите си за неправилни, дори напротив, убеден е, че останалите около него са в грешка и жестока заблуда. Налудностите могат да изчезнат с антипсихотично лечение. Понякога е възможно да отшумят и от само себе си, но това е твърде рядко и прекалено рисковано, за да се разчита на него.

Проблемът е, че при появата на психично заболяване, протичащо с налудности, най-често то се задълбочава под влияние на биологичния си ход. Бурята от невромедиатори, за които стана дума в предишните глави - допамин, серотонин, норадреналин и други, в мозъка е толкова опустошителна, че ако не бъде спряна навреме, може да доведе до дълготрайни промени и необратими вреди.

Възможно е да настъпват и промени в хода на мисълта. Тя внезапно да спре или едновременно да нахлуят множество отделни мисли. И двете състояния могат да се приемат като мъчително въздействие от някого или някъде другаде. Един от най-тежките синдроми при шизофрения е т.нар. синдром на висш психичен автоматизъм. При него всички тези изброени усещания и нарушения на мислите се възприемат като наложени отвън с някаква конкретна цел.

Появата на психичните симптоми се дължи на биологични фактори - нарушения в баланса на невромедиаторите. Възникването на самите заболявания все още е обвито в мистерия. Има безброй научни теории защо има шизофрения или биполярно афективно разстройство или изобщо психоза. Едни учени залагат всичко върху генетичното предразположение. Други обръщат внимание на анатомични фактори и проблеми в ранното развитие още преди раждането и първите месеци, когато невроналните центрове се "наместват" в мозъка. Трети смятат, че ключове за появата на болестните нарушения в невромедиаторния баланс и симптомите изобщо са проблеми от външната среда.

Въпреки липсата на единно обяснение всички психиатри са единодушни, че лечението е недвусмислено и полезно. То се изразява в приложение на медикаменти-антипсихотици за корекция на дисбаланса между допамина, серотонина и норадреналина; антидепресанти; хармонизатори на настроението; а също и някои други методики като електроконвулсивната терапия, която има значително по-тесен спектър на приложение в сравнение с миналия век, но все още пази животоспасяващото си значение при някои конкретни диагнози като: кататонна шизофрения, първи пристъпи на параноидна шизофрения, депресивен ступор и пр.

Разбира се, и тук има място психотерапевтичната подкрепа и помощ. Двата подхода - медикаментозният и психотерапевтичният, трябва да се допълват. При бурното начало на острата психоза първо е редно да се овладеят гласовете, виденията и други болестни симптоми посредством химични въздействия, а едва после да се прилагат психотерапевтичните.

Важно е да се знае, че за успешното излекуване, което е напълно възможно с днешните средства, е необходимо участието на цялото семейство или поне на сериозно отговорен роднина, който да поеме грижата през дългите месеци на поддържащо лечение и възстановяване след пристъпа.

Изброените психотични симптоми могат да се срещат не само при шизофрения, мания и депресия, но също и при други остри психози, както и при проблеми с телесни заболявания.