"От понеделник ще спра цигарите.", "От новата година ще спра да ям месо.", "От януари ще стана нов човек."... Често ставаме свидетели на такива и други подобни изказвания. Понякога самите ние се заричаме да променим нещо, което не харесваме в себе си или в навиците си. Все пак нямаме готовността да направим промяната веднага, а я отлагаме във времето. Подобна нерешителност и склонност към отлагане могат да споходят всеки човек. При някои обаче тя е трайна черта на характера. При други е елемент от конкретна житейска ситуация. Ето някои от причините, поради които ставаме склонни към отлагане на важните решения.

Страх от промяна

Повечето хора се стремят към състояние на спокойствие. Така, веднъж намерили конкретната среда, професия, партньор, които да удовлетворяват техните интереси, в които да се чувстват относително добре, те престават да търсят новото. Секва необходимостта от промяна. Дори тя се превръща в нещо заплашително и нежелано. Даже средата, професията, връзката да се изчерпат, хората продължават да поддържат статуквото, защото промяната изисква разход на емоционална и физическа енергия. Така осмислената необхосимост от промяна бива отлагана във времето понякога до безкрайност.

Вредни удоволствия в навиците

Когато решим да променим конкретни навици, като например да спрем цигарите или да започнем диета, всъщност става въпрос за това да се лишим от определени удоволствия. Понякога това не е по силите и на най-волевите сред нас. За по-нерешителните остава да отлагат крайното решение, да удължават удоволствието, съзнавано или не. В такива ситуации е необходима помощ. Тя може да се получи от приятел или от други източници на външната среда, включително официални забрани и разпоредби. Те засягат най-често удоволствия, които са вредни за здравето ни, като например пушенето на обществени места. Ако и те не помогнат, човек може да се обърне към подкрепа от психолог.

Неврастения

Състоянията на постоянен стрес водят до появата на усещане за изчерпаност. То се съпътства от раздразнителност, нервност, трудности в концентрацията, затруднения при вземането на решения, склонност към отлагане на по-важните решения поради идеята, че няма да се справим добре или че сме безсилни спрямо предизвикателството.

Доброто решение е пълноценната почивка, откъсване от травмиращата среда, пренасочване на вниманието, занимание с приятни дейности. Ако това не помогне в рамките на няколко седмици, е уместна консултацията с психиатър. Възможно е отлагането на всички по-важни решения да е симптом от реакция на дезадаптация и неврастения.

Характер

При някои хора склонността да се отлагат до безкрайност решенията и за най-дребните житейски, ежедневни дейности е продукт на характера, с който са се родили. Това е нещо, което те не могат да променят. При някои ситуации това може да доведе до сериозни затруднения в цялостното функциониране, дори до тежка дезадаптация. Такива хора според психиатрите имат т.нар. ананкастно личностно разстройство. Имат постоянната необходимост някой да ги направлява, да взема решенията вместо тях. Те често изпадат в зависимо положение. В много случаи могат да се нуждаят от специализирана психологична помощ.