Влюбването не е само психологично, но и биологично състояние. Науката все още не е изяснила как хормоналните взаимодействия определят характерните за него емоционално-поведенчески реакции. То възниква спонтанно. Усещането е толкова приятно, че мнозина мечтаят да го преживеят отново. Но поради случайното съчетаване на толкова разнообразни фактори то се пресъздава толкова трудно във времето и пространството. Пролетният сезон предразполага към любовни копнежи, но сам по себе си не гарантира влюбване. Ето защо:

Житейски трудности

Всеки има такива моменти в живота си, през които се поставя на изпитание характерът му и способностите за справяне с превратностите на съдбата. Понякога върху нас се струпват едновременно предизвикателства от различен характер - финансови, емоционални, битови. Когато такива фактори се съчетаят с лош сън, нередовно хранене, злоупотреба с алкохол, кафе или стимуланти, стрес, всички романтични нагласи се заличават. За щастие, обикновено това е временно. С разсейване на черните облаци, подсъзнателно се възвръща и желанието за любов, което е и най-важната предпоставка за влюбването.

Недоверие

Някои хора са по-недоверчиви от други. Тази готовност да очакваме най-лошото от околните, да подозираме у тях желание за нанасяне на вреда върху нас, не зависи от пола. И дамите, и господата могат да развият подобни черти в характера си. Те затрудняват сближаването и сприятеляването с чужди хора. А това отхвърля възможността от влюбване. Подобни проблеми могат да се разрешат с психологична подкрепа и лечение.

Преживени разочарования

Човек може да загуби желанието си да обича и без да е свръхнедоверчив по природа. "Опарените" от сериозни проблеми във връзките си често дълго време не могат да се отърсят от лошите спомени и емоции. Преживените разочарования, отхвърляне, изневяра, безотговорно или обидно отношение от страна на партньора могат да попречат на влюбването в друг човек, дори и той да е напълно перфектен. Това е сериозен психологически проблем. Борбата с преживяната травма обаче подлежи на лечение.

Депресия

Депресията е състояние на потиснатост на духа, което е свързано с биологични изменения в тялото. Сред тях един от най-важните е разстроеният баланс на серотонина, допамина и норадреналина в главния мозък. Тези вещества управляват подтиците на тялото, а в голяма степен и съответстващите на тях мисли в съзнанието ни. Когато сме в депресия, е намалена способността ни да преживяваме приятни емоции, да се чувстваме красиви и обичани, изобщо - самочувствието ни. Състоянието може да трае с години, ако не се лекува. Лечението се провежда от психиатър с антидепресанти, други медикаменти и психотерапия.

Болести

Някои хронични заболявания на щитовидната жлеза, белите дробове, бъбреците и черния дроб могат да влошат цялостното ни настроение и съзнание. Ако се съпътстват и от хронична болка, любовните мисли почти гарантирано изчезват. С подобряването на болестта се увеличават шансовете за влюбване.

Свръхстимулация

Честата смяна на партньора може да доведе до "изхабяване" на емоциите. Това често се получава при хора, които са неуверени в собствените си възможности, както и подхождат с недоверие към вероятността някой да ги обича безрезервно. Второто вероятно се дължи на несъзнати негативни, агресивни идеи и мисли спрямо самия себе си, но това е предмет на по-задълбочени, психодинамични изследвания и терапия. Крайният резултат от тези натрупвания е доброволното поставяне в схема, при която партньорът е необходим дотолкова, доколкото задоволява непосредствени необходимости, най-вече от себеутвърждаване. В тези ситуации изходът не се вижда лесно, защото отвън стои винаги страхът от загуба на идентичност и самоунищожение. Все пак надежда има и тя не е задължително да преминава през психотерапия, въпреки че последната би помогнала. Силните чувства не са монопол или достояние на единици. Всички са в състояние да ги изпитат при добро стечение на обстоятелствата.