Едно твърде неприятно чувство, което може да се настани у всекиго, е усещането за притъпени емоции. То се изживява особено болезнено при хора, свикнали да бъдат силно емоционални. Освен преумората, която, изглежда, остава твърде вероятна и честа причина за притъпяване на чувствата, трябва да се отбележат и някои по-характерни и широко срещани ситуации. Ето някои от тях:

Изчерпване на връзката

Един от най-страшните кошмари у обвързващите се младоженци: "Дали няма връзката им да се изчерпа в определен момент?!" Никоя двойка не е застрахована от подобен развой. За да се достигне до пълна хармония, е необходима зрялост и от двете страни. А зрелостта има различни измерения. Едно от тях е емоционалната зрялост. Когато се съберат двама еднакво зрели емоционално души, то тяхното развито въображение би подклаждало дълго огъня във връзката им. Те имат повече шансове, отколкото емоционално по- незрелите. Това е така, защото последните невинаги имат достатъчно самочувствие, по-лабилни са, склонни към късосъединителни реакции. Такава една например би могла да бъде изненадваща изневяра.

Проблеми с партньора

Друг сериозен проблем, с който се занимава фамилната терапия, е неразрешимият конфликт с партньора - дисфункционалните междуличностни противоречия. Попадането в безизходица често е по - скоро вследствие на личностови особености, отколкото на обстоятелства. Чувствата се притъпяват, ако твърде дълго е трябвало да бъдат скривани или видоизменяни, за да се представят в по-приемлива форма. Лошото е, че такава репресия рано или късно ще се прояви по един или друг начин. В първия случай човек може привидно да се разболее от телесно заболяване, а във втория - от психично. Необходима е консултация с психолог, фамилен терапевт, психиатър.

Невротични реакции

Понякога притъпяването на емоциите е само повърхностно впечатление, което обсебва човек, твърде ангажиран със самия себе си. При неодобрение от околните или неодобрение от средата у самия субект, съчетано с умерена или силна доза стрес, е възможно да се получи невротична реакция с разнообразен облик. В едни случаи тя би протичала с агресия на словесно или поведенческо ниво, т.е. със силни чувства на гняв, а в други случаи - с изравняване, студенина и оттегляне, т.е. притъпени чувства. Честата смяна на едното с другото състояние, както и невъзможността да се овладее интензивността им, е предмет на занимание на психолозите.

Депресивни реакции

Притъпяването на чувствата е най-характерен белег за депресията. Той се съчетава с промяна в личността и поведението, загуба на интереси към активности, които преди са били приятни, неспособност за изпитване на удоволствие. Когато се появи на фона на лошо настроение, черни мисли, понижена енергия, влошен сън и апетит в рамките на няколко седмици, трябва да се мисли за тежка форма на депресия. Лечението и диагнозата са в ръцете на психиатри.

Злоупотреба с психоактивни вещества

Сред тях може да са наглед съвсем безобидни неща като кафето, а може и да се включват редица други стимуланти, включително амфетамини, кокаин и други. Последните действат, като изпразват депата на норадреналин. Така се достига до момент, в който организмът няма повече източник на емоционална енергия. Чувствата са притъпени, често е налице и депресивна реакция. Злоупотребата с алкохол също води до изменения на обхвата, интензивността и способността за изживяване на чувства.

Съдови проблеми в мозъка

Липсата на оросяване на ключови области, които управляват емоциите ни, може да се окаже пагубна за способността да изживяваме чувства. Притъпяването на емоциите в резултат на съдови инциденти в мозъка е по-рядко. Обикновено е част от органичния синдром след инсулт. Не настъпва при всеки мозъчен инфаркт, а само при тези, които засягат предната мозъчна кора. Възрастта е по-напреднала. Възможно е да се появи и в резултат на множество микроинфаркти, в рамките на остаряването, съпътствано от атеросклероза и високо кръвно. Освен притъпяването на чувствата в такива случаи е налице и промяна в поведението, загуба на тактичност или други фини настройки за общуване в характера. Лечението е многопланово, като се включват както неврологични препарати за съдоразширяване и подобряване на оросяването, така и психиатрични медикаменти като антидепресанти, хармонизатори на настроението. Колкото по-рано започне психиатричното лечение, толкова по-големи шансове има то да успее.