Липсата на настроение, както и на всякакъв интерес към дейности, които обикновено се свързват с удоволствие, се нарича апатия. Това състояние понякога се съпровожда от тъга, но в други случаи е изцяло лишено от емоции. Преобладава единствено усещането за празнота. Причините обикновено са психологически, но могат да бъдат и физиологични, хронични заболявания например. Ето някои от най-честите:

Емоционална преумора

Многото емоции, включително и положителни, преживени за кратък период от време, могат да доведат до изтощение. То се изразява в неспособност за изпитване на нови чувства, понижена по интензивност реакция спрямо стари познати стимули или до тотално притъпяване на чувствителността. Необходимо е известно време, най-много месец, за да се преодолее състоянието на изчерпаност. Ако апатията продължава и след това, уместно е да се направи психологична или психиатрична консултация.

Негативни житейски събития

Случките в живота, които носят отрицателен емоционален заряд и тегоба, представляват сериозен стрес. Апатията може да се появи както след внезапно настъпили нещастия, така и след по-малко интензивни, но по-продължителни като времетраене повтарящи се несгоди. Не може да се предскаже как ще реагира всеки един от нас в подобни ситуации. Някои изпадат в тежка депресия, други остават безчувствени за кратко, а после им минава. Доказано е, че хроничният стрес убива множество мозъчни клетки във важни за емоциите ни анатомични области. Никой не може да се чувства имунизиран към апатията с подобен произход. Психологичната подкрепа може да се окаже изключително полезна.

Скука

Скуката възниква в отсъствие на стимули от външната среда. Например когато човек попада в до болка познати ситуации, обкръжение, рутина. Хора, които са склонни постоянно да търсят нови предизвикателства, емоции и удоволствия дори с риск за здравето си, могат да изпаднат в дълбока апатия при по-продължителен "нормален" живот. При тях има сериозна опасност от пристрастяване към хазарт или опасни спортове. В същото време за други хора развлеченията са по-скоро лекарство, отколкото необходимост. Скуката е нещо относително. Апатията, породена от нея, се преодолява сравнително лесно.

Липса на хоби или други интереси

Когато човек не е приучен от детството си към широк светоглед и му липсва достатъчно богата обща култура, по-бързо може да се стигне до изчерпване на интересните за него стимули от външната среда. Усещането за празнота и незадоволеност може да стане дори болезнено, когато конкретни, материални мечти се изпълнят и липсва въображение за нови. Добре е да се поддържат разностранни интереси и хобита, дори и те да изглеждат на пръв поглед странни.

Депресия

Апатията може да се включи и в рамките на някои психиатрични състояния. В много случаи съпътства клинично изявената депресия, но сама по себе си може да бъде отделно състояние. Трябва да се мисли за нея при изразени тъга, потиснатост, понижена енергия, загуба на обичайните интереси и активности, липса на тонус, нарушения в съня и мрачни мисли за смъртта. Ако такива симптоми продължат повече от две седмици, наложителна е консултация с психиатър и антидепресивно лечение. Най-често влиза в състава на т.нар. съдови депресии, срещани в късна възраст или след инсулти и други мозъчносъдови инциденти.

Личностно разстройство

Апатията може да е част и от характера на личността. Понижената способност за мотивация е свързана и с темперамента. Може да произтича от недостатъчно отделяне на ендорфини и други вещества, синтезирани в мозъка, които контролират и медиират усещанията за щастие, пълнота и удоволствие.