Паническите пристъпи са характеристика на паническото разстройство. Части от тях могат да се срещнат и при хора, които не страдат от конкретно психично, тревожно разстройство, а просто имат дезадаптивни методи на реакции, както и при остър стрес. Произходът на думата паника идва от древногръцки език. Пан е бил божество, получовек, полукозел, с рога и копита. Смятало се е, че закриля пасищата по полята, горите и планините като покровител на пастирите и стадата. Съответствия на Пан са сатирите и фавните в Древен Рим. Тези митични същества имали зловредния навик да се забавляват, като плашат хората. Всеки път, като се появявали пред простосмъртните пастири, те трябвало да се разбягат уплашени. Този ефект се има предвид при описание на поведенческата реакция при силен страх, наречена панически пристъп, засягаща съвременните хора. Тя се предизвиква при следните ситуации:

Паническо разстройство

Това психично, тревожно разстройство се изразява с панически пристъпи. Най-характерните признаци на паническата атака са: отчетлив период на интензивен страх или дискомфорт, при който в рамките на десетина минути са се разгърнали следните няколко (поне четири) симптома - сърцебиене, ускорен пулс; изпотяване; треперене на цялото тяло; усещане за задух или недостиг на въздух; болка в гърдите; гадене или болка в корема; замаяност, виене на свят; изживяване за откъсване от себе си или други странни усещания; страх от загуба на контрол или полудяване; страх от смъртта; тръпнене или мравучкане по крайниците; втрисания, студени тръпки. Паническото разстройство може да се съпътства от агорафобия, т.е. страх от пространства с много хора или места, откъдето трудно може да се излезне или да се получи помощ, ако случайно нещо лошо се случи с пациента. Причините за паническото разстройство са:

Биологични

Сред тях на първо място са понижена чувствителност към регулиращите вещества като гама-аминомаслена киселина на някои ключови структури в мозъка като амигдала, среден мозък, хипоталамус и други, отговарящи за мотивацията и поведението ни. Стресът също така води до отделяне на кортикостероиди в мозъка. А те от своя страна предизвикват увреда на множество мозъчни клетки. Налице е дисбаланс и на други важни субстанции в централната нервна система, като норадреналин.

Психологични

Неуспешното разрешение на вътрепсихични проблеми, които предизвикват стрес и тревожност, води до поява на панически пристъпи. При тях човек се чувства безпомощен, връхлетян от непреодолими трудности, които застрашават цялата му същност. Важно е да се знае, че вече е доказано - колкото повече житейски стресори, загуби и драстични, негативни промени ни се случват, толкова по-голяма е вероятността да развием паническо разстройство. В този смисъл популярната фраза, приписвана на нихилистичния философ Ницше "Това, което не ни убива, ни прави по-силни", не е изцяло вярна.

Лечение

Поставянето на диагноза и лечението се осъществяват от психиатри най-добре в колектив, съвместно с психиатрични сестри и клинични психолози. Прилага се медикаментозна терапия - антидепресанти, повишаващи серотонина, трициклични и тетрациклични антидепресанти; бензодиазепини, както и други успокоителни. Тя трябва да се съчетава и с психотерапия-приложна релаксация, упражнения по дишане, семейна терапия, инсайт ориентирана терапия и др. Цялостното лечение трябва да продължи не по-малко от осем месеца.

Сърдечни болести

При поставяне на диагнозата "паническо разстройство" винаги трябва да се изключи друга причина за появата на симптомите. Сред тях най-важна е ангината. Тя бива стабилна - появява се като болка и стягане в гърдите след физически усилия и изразява нарушения в кръвоснабдяването на сърдечния мускул. Има и нестабилна ангина, която се появява при покой. И двата вида могат да са предвестници на инфаркт. Освен исхемична болест на сърцето не трябва да се изключва застойна сърдечна недостатъчност, анемия, както и състояния на свръхвъзбуда на бета-рецепторите в миокарда. Тревожността е същата като при паническо разстройство. Необходимо е да се направи изследване на сърдечната дейност с електрокардиограф, преглед при кардиолог.

Неврологични болести

Сред тях са мозъчносъдова болест; епилепсия; болест на Хънтингтън; инфекции-менингити, енцефалити; мигрена; множествена склероза; преходни нарушения на мозъчното кръвоснабдяване и др. Лечението е съвършено различно от това при паническото разстройство. На първо място е главоболието. Задължителен е преглед при невролог.

Ендокринни болести

Сред тях са болест на Адисон; синдром на Къшинг; диабет; повишена функция на щитовидната жлеза - хипертиреоидизъм; хипогликемия - понижение на концентрацията на глюкоза, захар в кръвта; разстройства свързани с менопаузата; пременструален синдром и редица други. Лечението е различно при всяко от тях. Паническите пристъпи изчезват с овладяване на подлежащото заболяване.

Натравяне с вещества

Сред тях са въглероден двуокис, натриев лактат, бикарбонат, тежки метали; нитрати, включително и медикаментозни препарати за сърце; никотин; антихолинергици; тиоксантенови препарати против астма, както и кафе.

Други състояния

Сред тях са абстиненция от някои наркотици, между които алкохол, приспивателни, успокоителни, опиати, както и някои медикаменти против високо кръвно; недоимък на витамин В12; уремия и др. Освен общомедицинските състояния, не бива да се забравят и някои предразположения на характера. Някои хора са си паникьори по принцип. Това обаче няма нищо общо с тревожното разстройство - паническо разстройство, а произтича от недостатъчна зрялост на психичното развитие и характер. Най-често това са т.нар. зависими личности.