Има няколко вида пневмонии. Крупозната пневмония е заболяване, което започва изведнъж, ненадейно, има бърз вървеж и понякога става хронична. По-често заема само една част от дроба, но може да бъде и двустранна.

При интерстициална пневмония възпалението засяга съединителната (интерстициална) тъкан, която влиза в състава на дроба. Развива се най-често при грипна инфекция.

Склерозна пневмония. Тя има хронично протичане, развива се пак в съединителната тъкан на дроба, обаче не се всмуква и разнася при оздравяване, а образува жилеста фаброзна тъкан.

Причини. Крупозната пневмония се причинява от болестотворни микроорганизми при наличие на предразполагащи моменти: простуда или някои тежки изтощителни заболявания. Засягат се по-често млади хора.

Признаци. Болният (особено младият човек) при пълно здраве изведнъж усеща силни и продължителни студени тръпки, които са и началото на треската, температурата се покачва на 39-41С. Появяват се бодежи в гърдите, ускорено дишане, липса на апетит. Езикът се облага, има силна жажда, ходи по малка нужда рядко и урината е червеникава. Често се явява остър и силен бодеж в гърдите, където е възпален дробът. В първите няколко часа след студените тръпки се явява суха и мъчителна кашлица, придружена с оскъдно храчене. Дишанията от 15-16 в минута учестяват до 40-50. Към втория-третия ден много често се отделят храчки с цвят на керемида, а понякога ясно кървави храчки. По устата в повечето случаи се образуват мехурчета. Болният е отпаднал, със зачервено лице. Повишената температура обикновено трае 7-9 дни, болният е неспокоен, бълнува. При лечение продължителността се съкращава на 3-4 дни. После за кратко време температурата постепенно спада до нормата, дишането, става нормално. Кашлицата и храчките постепенно намаляват и изчезват.

Усложнения. Понякога може да се яви сух, воден или гноен плеврит, гнойник (абсцес) или гангрена на белите дробове, менингит, възпаление на бъбреците и др.

Употребата всеки ден на сок от лимон, от френско грозде или от плодовете на бъза (свирчовина) може да предпази от развитие на пневмония.

Лечението се провежда от лекар специалист. При по-тежки форми то трябва да бъде болнично лекуван. Народната медицина препоръчва общо лечение за засилване на организма. За целта болният трябва веднага да си легне, но да не се завива с много завивки и да не става дотогава, докато не се прекрати треската и изчезнат главните симптоми. Въздухът в стаята да бъде чист, прозорецът в топло време широко отворен, защото свежият въздух, пропит от слънчева светлина, е важен фактор при лечението и никога не трябва да се пренебрегва. Подът да не се мете, а да се избърсва с мокра кърпа. Да се изчистват внимателно засъхналите устни и венци на болния и да се намазват с глицерин. Едновременно с това да се прилага и следното:

I. Сутрин, обед и вечер 10 мин преди ядене при висока температура да се взема по 1 прах от 2 г от следната смес: 10 г индийско орехче, 10 г нишадър и 10 г лимонтузу, стрити на прах и разделени на 15 праха по 2 г.

Заедно с праха да се изпиват и 75 г отварка от бял равнец (листа и цвят), мента пиперита, червен кантарион (листа и цвят) и цикория (корени) - по 50 г от всяка. От тази смес 2 пълни с. л. в 0,5 л вода се варят 20 мин и веднага се прецежда.

При невисока температура да изпива 1 чашка отварка, както при повишена температура.

Диета. Вегетарианска, млечно-растителна храна с повече плодове и зеленчуци или пък обикновена храна, но без свинско, говеждо и овнешко и консервирани меса и риби. Люто, алкохол и тютюн - не! На обяд заедно с другата храна може да изяжда и по 100-150 г младо месо от агне, теле, птица или прясна риба - речна или океанска. Безмесна вечеря: кисело мляко с 1-2 с. л. сурова настъргана целина, зеленчукови и тестени ястия и компот с ръжен хляб, леко препечен. За предпочитане е 500 мл мляко с 10-15 сухи смокини и 3 с. л. захар - това дава спокоен сън и предпазва от кашлица с пристъпи.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, болният да пие овесено мляко: 4 с. л. очистен овес се варят в 1 л вода, докато зърната се разварят, и като изстине, се прецежда чрез изстискване.

II. 2 ч след ядене да взема по 1 с. л. настойка от 16 г чиста бяла дъвка (сакъз), счукана на ситно, и 0,5 л чист зехтин - ври на тих огън 30 мин във водна баня; като изстине, се прецежда през тънка кърпа и се засилва с 5 г терпентин.

При силна кашлица добре е да се взема по 1 ч. л. смес от 500 г чист пчелен мед (предварително врял във водна баня 10 мин), 100 г ленено брашно, 20 г исиот и 20 г анасон (семе), стрити на прах и добре разбъркани.

III. 10 мин след вземането на едно от горните средства да изпива 1 чашка от 75 г отварка от босилек (листа и цвят), живовляк широколистен (листа), лешникови листа и тополови листа (от нашата конусообразна топола) - по 50 г от всяка. От тази смес 2 пълни с. л. се запарват с 0,5 л вряща вода и врят още 10 мин; като изстине, се прецежда.

При силна кашлица да изпива 1 чашка от 75 г отварка от алтея (ружа - корени), бъзов цвят, волски език, живовляк тесен (листа), мащерка, риган и сладко коренче - по 50 г от всяка. От тази смес 2 пълни с. л. се запарват с 0,5 л вряща вода с прибавка на 1 с. л. мед, вари се 10 мин; като изстине, се прецежда.

IV. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен - клизма с 0,5 л топла вода, последвана от парна баня на главата с чай от лайка с продължителност 5-10 мин и сухо изтриване на лицето и гърдите. Спи се с "жилетка", ушита от тънко хасе на 4 джоба, напълнени е хладка (35 С) прясна и несолена извара, или пък със затоплена до 36 С "жилетка", ушита от тънко хасе на 4 джоба с хоризонтални тегели (от ключицата надолу), по 1 см широки и напълнени със смес от сол и сяра на прах в пропорция на 3 с. л. сол 1 с. л. сяра. Отгоре се облича фланелка. Ако при това болният има синузит или хрема, във всяка ноздра се капват по 1-2 капки бадемово масло или пък чист зехтин, а на челото му се поставя торбичка със селски хлебен квасец (забъркан отпреди 4 ч), засилен с 5 сини сливи, смачкани без костилките. На носа се поставя питка от същия квасец със залепено парче вестник отгоре. Държат се цяла нощ.

V. Сутрин. Бърза фрикция с хладка вода на подмишниците, гръдния кош и корема, последвана от сухо изтриване. През деня, ако времето е хладно, се носи друга "жилетка" от хасе, подплатена от вътрешната страна с 4 парчета мушама от хаваджива (25/30 см). При свалянето й вечер гръдният кош се изтрива с камфоров спирт, почива се 1-2 ч и след това се облича вечерната "жилетка". Ако времето е горещо, болният да носи на голо "жилетка" от разтегателна хартия.

Неделя - Почивка от всичко с изключение на билките и диетата.

Важни добавки. 1. При тежко главоболие на главата да се сложи цяла "шапка", напълнена със сурови картофи, настъргани на ренде и полети в един съд с 1 кафена чашка оцет - киснат в него 30 мини се изстискват много добре. Отгоре се поставят вестник и вълнена шапка, държат се, докато мине болката.

2. При криза с висока температура болният веднага да легне и освен казаното вече да си направи коремен компрес от 3 бархетни парчета, натопени в студена вода и оцет наполовина, а отгоре сухо хасено парче и фланелен пояс. На стъпалата - дебели компреси от 4-6 хасени парчета, натопени в смес от 1 чаша оцет, разбъркан с по 1 с. л. сода бикарбонат и сол. Ако такъв компрес се слага през деня, тогава той се сменя всеки час за по-скорошно спадане на температурата.

3. При бодежи върху болното място да се постави парче плат (американ), намазан дебело с 1 жълтък, разбъркан с 1 ч. л. пудра захар, а отгоре - един пласт от памук. Държи се, докато мине болката.

4. При повръщане да се дава на болния да изпие 1 белтък от кокоше яйце, добре разбъркан с 1 с. л. коняк и сока на 1/2 лимон.

5. Във време на треската болният трябва да се постави в пълен покой и да не бъде обезпокояван с разговори. След оздравяването болният да спазва режим в течение на 2-3 седмици (в зависимост от здравното си състояние), за да не се развият усложнения.

6. Болният да не се оставя да лежи все на гръб, а да се обръща и настрани.

7. За улесняване на храносмилането всеки час на болния да се дава по 1 с. л. отварка от пелин (листа и цвят) - 1 с. л. в 250 г вода ври 5 мин, като изстине, се прецежда.

Самовнушение. С общата формула: "Всеки ден във всяко отношение все по-добре и по-добре ми става."

След оздравяването е важно да се щади сърцето. Това налага да се лежи най-малко още 1 седмица, като повечето време прекарва в седнало положение.

За да се предотврати повтарянето на болестта, да си прави всяка сутрин сух четков масаж, последван от 7-10 дълбоки дишания.

Важно условие да се предпазят дихателните органи от болест е да се диша винаги чист въздух. Затова е хубаво да се прекарва повече време сред природата, помещенията да се проветряват, в топло време да се спи на отворен прозорец. Полезно е да се правят упражнения, особено дихателна гимнастика, и то на чист въздух. Вдишването трябва да става през носа, а издишването през устата.

Много важно е да се създаде навик да се стои и ходи с изправено тяло, изпъкнали гърди и прибрани назад рамене, а не в прегърбено положение. Всеки ден или през ден са полезни хладни фрикции на гърдите и слънчеви бани. Мъглата е вредна.

Всички мерки дават особено добри резултати, ако се прилагат още в детството и юношеството, когато тялото се развива.

При лечение на гръдните болести е много важно да се усили съпротивителната способност на тялото и да се отстранят вредните влияния. Трябва да се осигурят здрава храна, хигиенични условия и добър сън. Наред с природосъобразното хранене трябва да се вземат мерки за усилване на кръвообращението и дишането. За тази цел наред с въздушните бани най-подходящи са компресите и изтриванията (фрикциите).