Бронхиалната астма е широко разпространено заболяване и засяга всички възрасти. Сред народа наименованието астма се употребява за всички форми на задух: при белодробен емфизем, сърдечна слабост, бъбречно заболяване, тежка анемия и др. Добре е то да се запази само за бронхиалната астма, което е специално, напълно обособено заболяване с най-изпъкващ признак задуха).

За да се развие и прояви бронхиалната астма, са необходими 2 условия: 1) свръхчувствителност на организма към определено вещество или вещества, наречени алергени, и 2) проникването на това вещество (вещества) в организма. Свръхчувствителността може да се предава по наследство или да се придобива при известни условия в живота. Причинителите са много - стотици, а може би и хиляди. Най-често такива са различни инфекции, заразни процеси и от тях на първо място свързаните с простуди и инфекции болести. Неинфекциозните алергени са много разнообразни: някои храни (яйца, риба, миди, ягоди и др.) прашецът на разни растения (треви, цветя и др.), пух, косми от животни и т. н.

Признаци. Болният страда от силен задух, явяващ се най-често периодически на пристъпи в различни интервали от време, с различна сила и продължителност и по-рядко като продължително траещ задух.

Най-често задухът се появява нощем. Той сковава гърдите на болння като железен обръч. Болният усеща, като че се задушава, отваря прозореца, хваща се за леглото, цял посинял, изпотен. Очите му са изплашени, изпъкнали, зачервени. Особено затруднено е издишването на въздуха. Това състояние продължава няколко часа. Заболяването е сериозно, макар че хора с бронхиална астма, могат да достигнат до дълбока старост.

Първа помощ. За да се помогне на болния във време на пристъпа, трябва: а/да му се разкопчаят дрехите и да се отстрани всичко, което го стяга и пречи на дишането; б) бързо да се отворят прозорците на стаята (само ако не е мъгливо); в/да се отстрани силната светлина; г) да се трие тялото му със суха кърпа); д) да се потопят ръцете (до лактите) и краката в гореща вода (40С); е) болният трябва да седи в леглото, подпрян с много възглавници; ж) на гърдите и бедрата, особено между плещите, да се слагат парни компреси, които да се сменят всеки 5 мин, и то в продължение на 1-2 ч; з) след тях да му се направи хладка клизма (26 С); и) всеки половин час да му се правят студени фрикции на гърдите (20 С), като в същото време се поставят на корема шише с гореща вода и на краката "мокри чорапи"; к) ако причината на пристъпа е някоя миризма или вкусово усещане, веднага да се отстрани.

Вътрешно. За укрепване на сърцето се дава една чашка отварка от исландски лишей, подсладена с варен мед и лимон.

Лечение. Общо за засилване на организма и по начина, изложен за основната болест.

I. Сутрин, обед и вечер 30 мин преди ядене да се взема по 1 с. л. настойка от 15 г бяла дъвка (сакъз), счукана на ситно, и 500 г чист зехтин - ври на тих огън във водна баня 30 мин, а като изстине, се прецежда и се засилва с 5 г терпентин (от аптеката).

II. 20 мин след настойката да изпива 1 чашка от 75 г отварка от босилек (листа и цвят), бял равнец (цвят), живовляк широколистен (листа), подбел (листа), тополови листа (от нашата конусообразна топола), салвия (листа и цвят) и седефче (листа) - по 50 г от всяка. От тази смес 3 пълни с. л. с прибавка иа 1 с. л. ленено семе (предварително леко препечено върху тиган до бежов цвят) и 2 с. л. чист пчелен мед се запарват с 600 г вряща вода; ври 10 мин и като изстине, се прецежда.

Диета. Вегетарианска, млечно-растителна храна с повече плодове и зеленчуци или пък обикновена храна без свинско, говеждо, овнеш-ко и консервирани месо и риба. Люто, алкохол и тютюн - не! Преди обяд и вечеря болният да изяжда по 1-2 глави печен кромид лук без захар и без хляб. На обяд заедно с другата храна може да изяжда и по 100 г младо месо: агнешко, телешко, птица или прясна риба. През пролетните месеци се препоръчва пюре от листата на коприва. Безмесна вечеря: кисело мляко с 1-2 с. л. сурова настъргана целина, зеленчукови и тестени ястия и компоти. По-често да предпочита 500 г прясно мляко с 10-15 сухи смокини и 3 с. л. захар, сварени за ядене (това дава спокоен сън), с малко препечен хляб. След закуска, обяд и вечеря да изяжда като десерт и по 1 ябълка, опечена с 1 зърно (колкото житено) чист бял тамян: от ябълката се издълбава семето й и в дупката се поставя тамянът, запушва се с отрязания капак на ябълката и се опича; след това се смачква на кашица и се поглъща така, че да не опира зъбите.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, да пие отварка от плодовете на глога (3 с. л. в 600 г вода врят 20 мин, като изстине, се прецежда) или пък отварка от агримония, бяла ружа (цвят), листа от градинска ягода и кори от ябълка - по 50 г от всяка: от тази смес 2 пълни с. л. в 500 г вода и 2 с. л. мед врят 10 мин; като изстине, се прецежда.

III. 2 ч след ядене при силна кашлица да се взема по 1- 2 с. л. сироп от 250 г обикновена бира с прибавка на 1 месест лимон, разрязан на 4 части, добре изстискан и заедно с корите смлян на машинка за месо, но без семките, и 100 г небет шекер- във водна баня ври 30 мин; като изстине, се прецежда. Сиропът може да се взема и при всяко закашляне.

При "асматично" сърце да взема по 1 с. л. смес от 500 г чист пчелен мед (предварително ври във водна баня 10 мин, за да не дразни кашлицата), 20 зелени листа от индрише заедно с дръжките и 20 сладки бадема, счукани на кашица, два месести лимона, смлени с корите, но без семките, 1 с. л. канела на прах и по 12 г настойка (тинктура) от валериана и от глогов цвят (от аптеката).

IV. 10 мин след едно от тези средства да изпива и по 1 чашка отварка от босилек и пр. (вж. точка II).

V. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен - клизма с 0,5 л топла вода, последвана от парна баня на главата с чай от лайка с прибавка и на 1 с. л. чист пчелен мед с продължителност 5-10 мин и сухо изтриване на лицето и гърдите. Едновременно с това при спазматично задушаване се налага гърлото отпред и отзад с торбичка от тънко хасе, напълнена с топла лапа от печен кромид лук, обелен, нарязан, полуизстискан и засилен със 7-9 сини сливи, смачкани без костилките, и леко поръсен с малко леко препечено царевично брашно за отнемане на излишната влага на лапата. Отгоре се поставя вълнен бинт. Във всички случаи се облича "жилетка" от тънко хасе, ушита на 4 джоба (от ключиците надолу до края на ребрата )с хоризонтални тегели, широки по 1 см, напълнени с топла (36С) смес от сол и рафинирана сяра на прах в съотношение на 3 с. л. сол 1 с. л. сяра. Отгоре се облича фланелка.

Ако болният страда от кихавица и хрема, във всяка ноздра се хапват по 1-2 капки бадемово масло (от аптеката) и на главата му се поставя "шапка" от същото хасе, напълнена с пресен селски хлебен квасец (забъркан отпреди 4 ч), засилен със 7-9 с. л. диви кестени, настъргани с кората, а при липсата на кестени с толкова с. л. пресни и млади корени от полски бъзунек, счукани на каша и поръсени с 1 изравнена ч. л. прясно смлян синап. При това "шапката" трябва да се постави така, че плътно да покрие цялото чело заедно с веждите, като се закрепи с друга вълнена шапка. На носа се слага питка от същия квасец, засилен с 1- 2 сини сливи, смачкани без костилките, а отгоре вестник; държи се до сутринта.

VI. Сутрин. Гръдният кош се изтрива с влажна кърпа и се облича друга "жилетка", ушита от хасе и подплатена от вътрешната страна с 4 парчета мушама от хаваджива (25/25 см); носи се през целия ден. При свалянето й гръдният кош се изтрива с камфоров спирт, почива се 1-2 ч и се облича "жилетката" със солта и сярата. През горещините вместо тази "жилетка" може да се носи на голо "жилетка", ушита от разтегателна хартия. След това се правят и 10-15 дълбоки вдишвания с бавни издишвания, но без всякакво напрежение. Упражненията се правят в легнало, седящо или в изправено състояние. Преди обяд се правят 10-15 дълбоки дишания, както сутринта.

През лятото - слънчева баня със зелени листа на цялото тяло (20-50 минути), последвана от поливане със слънчева вода.

Вечер преди лягане - дълбоко дишане, както на обяд.

Важни добавки: 1. При кръвоизлив веднага да се легне и да се изпие следната смес: един белтък от прясно яйце, разбъркан с 1 ч. л. пепел от изгорена вълна (може и от серива вълна) и 5 зърна дъвка, счукана на прах.

2. Солта и сярата в жилетката се сменят на 2 седмици веднъж, а мушамите от хавадживата се използват 15 дни от едната и 15 дни от другата страна и се заменят с нови.

3. Строго да се следи краката да бъдат винаги сухи и топли, иначе няма оздравяване. За целта през зимата да се ръсят ходилата на чорапите със синап.

4. Ако болният страда от сливици, е добре 1-2 пъти в седмицата да се прави "масаж на сливиците" със сол и всяка вечер върху гърлото да се слага малка торбичка със селски хлебен квас.

5. Да не се забравя, че нервните дразнения играят голяма роля за честите пристъпи и затова да се избягват.

6. Също да се избягва прахът. В мъгливо време да не се излиза.

7. Много полезен е морският въздух с неговите йодови и солени пари; студеният въздух, напротив, усилва страданието.

8. Пушенето на цигари от татул малко облекчава, но в замяна на това пречи на излекуването на болестта.

Самовнушение. Да се прилага по няколко пъти през деня с общата формула: "Всеки ден във всяко отношение все по-добре и по-добре ми става", а при кризи с формулата: "Минава, минава."

Приближаващият се пристъп се избягва най-ефикасно, като болният предварително си направи хладка коремна или седяща баня или пък редуваща баня на краката, последвана от коремен компрес.

При лечението да се обръща особено внимание на правилното храносмилане. Запекът и преумората винаги да се избягват. Да се правят много телесни движения, например разходки, постепенно увеличаваща се гимнастика.

Сутрин. Няколко гимнастически упражнения, последвани от сух четков масаж, дълбоко дишане с бавни издишвания и фрикция на гърдите с хладка вода.

Важно условие да се предпазят дихателните органи от болест е да се диша винаги чист въздух. Затова е хубаво да се прекарва повече време сред природата, помещенията да се проветряват, в топло време да се спи на отворен прозорец. Полезно е да се правят упражнения, особено дихателна гимнастика, и то на чист въздух. Вдишването трябва да става през носа, а издишването през устата.

Много важно е да се създаде навик да се стои и ходи с изправено тяло, изпъкнали гърди и прибрани назад рамене, а не в прегърбено положение. Всеки ден или през ден са полезни хладни фрикции на гърдите и слънчеви бани. Мъглата е вредна.

Всички мерки дават особено добри резултати, ако се прилагат още в детството и юношеството, когато тялото се развива.

При лечение на гръдните болести е много важно да се усили съпротивителната способност на тялото и да се отстранят вредните влияния. Трябва да се осигурят здрава храна, хигиенични условия и добър сън. Наред с природосъобразното хранене трябва да се вземат мерки за усилване на кръвообращението и дишането. За тази цел наред с въздушните бани най-подходящи са компресите и изтриванията (фрикциите).