Отговаря проф. Боян Лозанов, консултант на в. "24 часа" по ендокринология от създаването на здравното му приложение през 2001 г.

Много ендокринни заболявания протичат с повишено кръвно налягане (ендокринна хипертония). От тях най-чести са заболяванията на щитовидната жлеза. Хипертиреоидизмът (тиреотоксикозата) в близо 50% от случаите протича с хипертония, характеризираща се най-често с повишаване само на горната граница при нормална или понижена долна граница (систолна хипертония). Хипотиреоидизмът също може да протича с хипертония, като същата е главно за сметка на повишената долна граница (диастолна хипертония).

С повишено кръвно налягане протичат и някои заболявания на хипофизата. Най-често такава се наблюдава при акромегалия, характеризираща се с повишена секреция на растежен хормон, който води до характерни промени в скелета, мускулите и други органи. Заболяването се дължи на доброкачествен хормоносекретиращ тумор на хипофизата.

Повишеното кръвно налягане е характерно за много заболявания на надбъбречните жлези, каквито са: болестта на Кушинг (повишена секреция на кортизол), болестта на Кон (повишена секреция на алдостерон), някои вродени дефекти на хормоносинтезата на надбъбречната кора. Такъв е и феохромоцитомът - доброкачествен тумор, изхождащ от средния дял (медула) на едната или на двете надбъбречни жлези, секретиращ адреналин и други хормони с подобен ефект. Същите пряко повишават кръвното налягане - много често пристъпно и в много високи стойности (над 200 мм живак), но понякога и постоянно. В едни случаи са повишени и двете граници, в други само горната. Налице са и други симптоми - сърцебиене, обилно изпотяване, треперене на крайниците, отслабване - прояви, които наподобяват тези при заболявания на щитовидната жлеза, протичащи с хипертиреоидизъм. Лечението на феохромоцитома е само оперативно.