Отговаря проф. Боян Лозанов, консултант на в. "24 часа" по ендокринология от създаването на здравното му приложение през 2001 г.

Едно от най-честите усложнения на захарния диабет (по-често при диабет тип 2) е т.нар. диабетно стъпало, което се развива вследствие на периферна невропатия и засягане на артериите на долните крайници (макроангиопатия).

При тези случаи едно от основните оплаквания е болката, която може да има различен характер в зависимост от преобладаващия тип на нарушенията.

При невропатия или при напреднала фаза на съдови промени с частично запушване на лумена на артериите болката е главно при покой, което налага болните да държат краката си спуснати вън от леглото.

Същата се предшества и съпътства от изтръпване, мравучкане, често и със загуба на сухожилните рефлекси, което води до затруднение в походката.

Променена е чувствителността на крайниците. По-често тя е намалена, а това крие рискове за травматични или термични увреждания, причинени от неразпознати удари, от неудобни обувки или топлинни процедури.

В други случаи чувствителността е силно повишена (хиперестезия) и това се изразява с нетърпимост към допир, включително такъв от завивки или дрехи.

При преобладаване на съдовите увреждания стъпалата и подбедриците стават студени и бледи, пулсациите на артериите са намалени до липсващи. В тези случаи болките се явяват или засилват при движение, което налага болните да спрат и да седнат, докато те преминат. В напредналите стадии може да се развие некроза на меките тъкани - диабетна гангрена, която по правило е влажна (инфектирана).

В резултат на съдовите и невропатни прояви могат да бъдат засегнати и ставите на стъпалата, сводът се свлича, развива се плоскостъпие. Стъпалата се подуват поради оток, нерядко се развиват трофични язви, които зарастват много трудно.

Диабетното стъпало се развива по-често и прогнозата му е значително по-неблагоприятна при диабетици с лош метаболитен контрол. Тютюнопушенето е един от най-рисковите и провокиращи фактори. Други рискови фактори са неподходящи обувки и лошата хигиена.

При диабет грижите за краката трябва да бъдат много по-големи, отколкото тези за лицето или други участъци на тялото. Необходимо е своевременно лечение на гъбичните инфекции на стъпалата и ноктите, а при нараняване трябва да се предприемат специални грижи и лечение с оглед избягване на бактериални инфекци или гангрена.