Отговаря проф. Петър Панчев, консултант на в. "24 часа" по урология от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

В окончателната урина, отделена от бъбреците, се намират неорганични и органични съединения, случайни замърсявания.

Неорганични съставки са намиращите се в аморфно или кристално състояние соли на урината. Утаяването на солите в седименти не зависи от количеството соли в урината.

Наличието на кристали от разтворимите в урината соли е свързано с количеството на защитните колоиди. Поради това бедни откъм соли урини могат да нямат богати на кристали седименти и обратно - силно концентрирани урини да дадат не толкова богат седимент. В седимента се срещат уратни, калциеви, оксалати и др.

Доказването на неорганични соли в седимента няма голямо практическо значение. Богатият неорганичен седимент говори повече за намаление на колоидите в урината, отколкото за голяма концентрация на солите. Тяхното отделяне зависи също и от рН на урината и от температурата.

Калциевите оксалати също нямат някакво особено значение. Те се намират най-често в кисела или рядко в леко алкална урина. Виждат се като кристали под формата на октоедри, пясъчен часовник, пликове за писма и др. Някои считат, че островърхите кристали могат да показват началото и образуване на конкременти.

По-голямо значение има количеството на калция в урината (калциурията). Към органичните съставки спадат цилиндрите и клетъчните сегменти - еритроцити, левкоцити, епителни клетки.

От голямо значение са еритроцитите и левкоцитите, когато те са над нормата (5-6 левкоцити, единични еритроцити), говори за болестен процес. Наличието на отделни епителни клетки е норма, те са повече при някои възпалителни процеси.