Отговаря проф. Петър Панчев, консултант на в. "24 часа" по урология от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Камъните в бъбреците се срещат предимно при хората между 20 и 50 г. Но децата и по-възрастните също не са застраховани.

Няма разлика в състава на камъните при децата и по-възрастните.

През 1860 г. Хелер предложил класификация въз основа на анионната част на химичното съединение, от което се образуват камъните. Дадените от него имена - оксалати, фосфати, урати, цистин, ксантин, все още се използват в практиката.

Напоследък се установи, че в тези групи се включват съединения с различен химичен състав и кристализационна форма. Затова веществата, които образуват пикочните камъни, се наричат с химичното или с минералогичното им название - вевелит, веделит, струвит и др.

- Калциевооксалатни камъни. Първичната им форма е веделит, който с времето губи молекула вода и се превръща във вевелит. Лечението и при двете форми е еднакво. Цветът им е кафеникав. Дават рентгенова сянка, която често показва радиерна структура (във вид на спици на колело).

- Фосфатни камъни. Често изпълват цялото легенче и чашките. Имат мръсносив до светлокафяв цвят и често са с ламинирана структура. На рентгенова снимка са малко по-слабо контрастни от оксалатните.

- Пикочно-киселинни камъни. Имат кръгла до овална форма и жълтеникав до червеникавокафяв цвят. Повърхността им е гладка, неравна или брадавицовидна. Не се изобразяват на рентген. Образуват се при кисело рН на урината.

- Цистинови камъни. Сравнително редки са. Появяват се в ранна възраст. Те са обикновено гладки, жълтеникави с восъкоподобна повърхност. На рентгена са полупозитивни.

Всички камъни, отстранени оперативно или спонтанно изхвърлени, могат да се изследват.