Отговаря проф. Петър Панчев, консултант на в. "24 часа" по урология от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Урината е продукт на бъбречната функция. Изследването на урологично болните започва с анализи на урината им.  Най-отгоре на фиша е отбелязана реакцията на урината, която може да има широки граници - от силно кисела до алкална (4,5-8). Здравият човек има слабокисела урина. Реакцията й трябва да е между 6,2 и 6,7.

Няма правило, че при всяка болест има реакция на урината - например туберкулоза и кисела урина или пък тумор и алкална. Реакцията на урината зависи от възможността на бъбреците да поддържат нормална концентрация на водородните йони в плазмата и извънклетъчната течност.

При метаболитната активност в тялото се произвеждат нелетливи киселини - фосфорна, солна, млечна, лимонена, кетонни тела. Те се излъчват от гломерулите на бъбрека под формата на кетони главно натриеви. Водородните йони се отделят и във вид на амониеви йони.

Реакцията на урината зависи главно от храната - ако е богата на белтъци, урината има кисела реакция, а ако е предимно растителна - алкална. Кисела реакция има и при гладуване, диарии, ацидоза или след прием на подкиселяващи медикаменти - да речем, амониев хлорид при лечение на фосфатни конкременти, прием на витамин С, кисели минерални води (Михалково, Стефан Караджово). През нощта и рано сутрин урината е значително по-кисела, отколкото през деня, а също и при повишена телесна активност. Целта на лечението е да се алкализира урината при рН 6,4-6,7. То се провежда амбулаторно.