Отговаря проф. д-р Иван Цанев, консултант на в. "24 часа" по уши-нос-гърло от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Честите афтозни изменения в устната кухина се дължат на херпес вирусни инфекции (ХВИ) от тип 1 или 2. Тези вируси принадлежат към група, която обхваща осем различни вида. Приблизително 80-90% от възрастното население е било инфектирано един или няколко пъти през живота си с някои от тях.

При малка част от хората след първоначалната херпес вирусна инфекция причинителят се разпространява по нервите (особено тези, които провеждат чувството за болка, допир, студ, топло), като достига до ядрата на клетките, където остава за неопределено дълго време в пасивно състояние. Реактивацията на вируса и умножаването му настъпват при около 40% от инфектираните възрастни пациенти. Рецидивите често се провокират от излагане на слънчева светлина, простуда, стрес, травма, имуносупресия, възпалителни или други заболявания.

Активираната вирусна популация се излъчва през устната кухина със слюнката. Тази реактивация при някои хора остава напълно асимптоматично, но при около 10% клинично се проявява с афти. Това е и причината за рецидивиращите афтозни стоматити, които започват с формиране на малки мехурчета (везикули), разпръснати в устната кухина, включително и по езика. Те много бързо се пукат и след тях се образуват плитки, понякога силно болезнени язвички (афти). Болката расте при консумация на солено, кисело, люто, горещо, газирани напитки.

Нерядко афтите се появяват и по ръба между нормалната кожа и лигавицата на устните. Тези язвички след около 12-15 дни бавно заздравяват, без да оставят белези. Разпространението на инфекцията може да се осъществи по контактен път от човек на човек. А също и да се прехвърли в други области, покрити с лигавици, като очите. Инфекцията може да се разпространени и към други области като задната стена на фаринкса, мекото небце, сливиците (херпангина), гърба на езика.

Много често освен афтите се наблюдава белезникав налеп по езика, който е израз на общото вирусно заболяване. На гърба на езика се отлага голямо количество хранителни частици и бактерии. При афтозните стоматите налепите като правило се разполагат в задната част на езика и се предполага активиране на гъбична инфекция - кандида. Тези промени се срещат често при жени в напреднала възраст, болни от диабет, анемия, липса на витамин B 12 и др. Намаленото количество на слюнката води до изсъхване на лигавицата на езика и устната кухина (ксеростомия), придружавана винаги от лош дъх от устата (халистозис) и постоянни слаби болки.

Лечението е разнообразно и не може строго да бъде стандартизирано, но като правило афтите се третират локално и общо с антивирусни средства. Успехът на терапията се обуславя и от добрата хигиена на устната кухина.