Отговаря проф. д-р Иван Цанев, консултант на в. "24 часа" по уши-нос-гърло от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Сливиците и останалите лимфни струпвания в устната кухина представляват мощни имунопродуциращи органи. Изваждането им, когато това не е абсолютно наложително, лишава организма и става предпоставка за лоша имунна защита.

Хроничното възпаление на сливиците е често срещано състояние, което като правило се характеризира клинично с чести ангини (приема се, че обичайно човек боледуване 2-3 пъти годишно), постоянно чувство за лош дъх и вкус в устата, чести фарингити, придружени от постоянни болки, понякога с отделяне на белезникави с миришещи "тапи". Функционалните субективни симптоми на хроничните тонзилити са дискретни, поради което заболяването може да съществува дълги години и клинично да се изявява само с дразнеща кашлица.

Оториноларинголог трябва внимателно да прецени състоянието на сливиците. Месната находка е твърде изменчива и се изразява в зачервяване и задебеляване на предната тонзиларна дъга. Тъканта на сливицата е дълбоко набраздена и при натиск от нея изтича гной или изпадат тапи. Предполага се, че постоянно възпалените сливици се явяват хроничен фокус (т.нар. фокална инфекция), от който периодично се излъчват в кръвта бактерии или токсините им. Често се наблюдават и хронични нефрити, различни кардиопатии или локални усложнения - перитонзилити. При подобни заболявания сливиците трябва да се отстранят.

Увеличаването на сливиците при малки деца често затруднява дишането. Това състояние често е причина за промяна на лицето - става изострено с изпъкнала горна челюст. Сливиците могат да се запазят при пациенти, които нямат тези оплаквания, или боледуват еднократно през годината, липсват увеличени лимфни възли в областта на шията.

Лимфната тъкан на сливиците е покрита със силно нагънат плосък епител, който достига до различна дълбочина към стената на гълтача. Тези нагъвания се виждат като отделни кратери или крипти, като от тях понякога се подават малки сивобелезникави топчета. Това са задържаните хранителни частици, бактерии и олющени епителни клетки, нерядко формиращи отделни "тапи" с неприятна гнилостна миризма, които при натиск върху сливиците изпадат. Като правило всеки човек има подобни структури на сливиците, което не е патологична изява, а нормална анатомична структура. Възможно е при попадане на силно агресивни патогенни микроорганизми в дълбоките части на криптите да се създадат условия за възпалителен процес, който се проявява с повишение на температурата, силни болки, усилващи се при преглъщане, значително нарушено общо състояние, или иначе казано - ангина. Хора с анатомично дълбоки обособени крипти имат чести възпаления.

Лечението при тонзили с по-широки кратери и при задържани тапи в тях се извършва с периодично промиване със специални иригатори и препарати, които имат антисептичен ефект. Локално те могат да се тушират или обливат под формата на душ с дезинфектиращи препарати или добре известните гаргари със сода бикарбонат и отвара от лайка. При възпалителни прояви се включват и антибиотици.