Отговаря проф. д-р Иван Цанев, консултант на в. "24 часа" по уши-нос-гърло от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Намалението на слуха с напредване на възрастта е добре известен феномен. Звуковите вълни се улавят от ушната мида и се насочват през слуховия канал към тъпанчето, слуховите костици (чукче, наковалня и стреме) и оттам към вътрешното ухо. Попадналият звук върху тъпанчето разклаща костиците в средното ухо и чрез стремето трептенията се пренасят към течностите във вътрешното ухо. Механичното раздвижване на ресничките (косъмчетата) на слуховите клетки възбуждат нервните окончания (възбуждението се осъщестява като електрическо провеждане) и по пътищата на слуха достигат до кората на мозъка. Там се анализират всички получени сигнали от външната среда и създават асоциации за отговор на дадените звукови дразнения.

Така механичната енергия на звука се превръща в биоелектричен потенциал, който тръгва по хилядите нервни влакна към кората на мозъка, за да възбуди нервните клетки на слуховите ядра. Косъмчевите клетки в охлюва имат специално подреждане и са строго специализирани за възприемане на отделните тонове. Например в ниските етажи на охлюва се разполагат клетките, които възприемат високите честоти, а във върховата зона - ниските.

Поради своята непрекъсната натовареност, особено в долните отдели на охлюва, най-често се увреждат клетките за високите фреквенции и те първи губят способността си за възприемане на ниско честотните тонове, най-вече при напредналата възраст. Намалява разбираемостта на речта поради участието в различните думи на гласни и съгласни, които имат различно звуково трептене. Вместо разбираема реч пациентите акцентират само някои срички или откъси от думи, но не и цялата дума.

При усилване на тона болният чувства и болка. Този феномен се нарича в аудиологията рекруитман и е типичен за пациенти, преживели възпалителни процеси във вътрешното ухо, или при хора с напреднала атеросклероза. Описаните изменения могат да се породят и при недостатъчно кръвоснабдяване в мозъка - състояние, което може да доведе до възникване на патологично самозараждащ се шум, но този път с централен характер.

Лечението започва след установяване на причините. Приема се, че това са съдови изменения с намаляване дебита на кръв към вътрешното ухо, поради което се предписват съдоразширяващи, ноотропни препарати, витамини, като непрекъснато се следи слухът с контролни аудиограми и при липса на ефект се мисли за слухопротезиране.