Отговаря акад. Петя Василева, национален консултант по очни болести. Тя е и консултант на в. "24 часа" от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Лечението при неотворени слъзни канали (персистираща вродена мембрана) е трудно и продължително. При поява на сълзене и потвърждаване на диагнозата се започва консервативно лечение с капки и масажи.

Не бива да се допуска инфектиране на слъзната торбичка поради липсата на оттичане на сълзата. Може да се прилагат и капки за нос за отбъбване на носната лигавица и улесняване на оттичането, когато има известна проходимост на сълзата. При липса на успех от това лечение, но не по-рано от 6-ия - 7-ия месец, се прилагат промивки и сондиране на слъзните пътища. Най-често при тази манипулация се постига отваряне на вродената мембрана особено ако няма възпаление.

Сондирането е много труден и деликатен хирургически метод и изисква опитност и допълнителна квалификация на хирурга. При липса на успех от първото сондиране то може да се извърши повторно след около месец. Препоръчва се при повторното сондиране да се поставят допълнително в слъзните каналчета силиконови тръбички, фиксирани към носната лигавица, които се свалят след 3-6 месеца. Ако и след тази интервенция не се постигне добра проходимост на слъзните пътища, се извършва операция - дакриоцисториностомия, при която се прави нов отвор през костта на носа за свързване на слъзната торбичка с носната лагавица.

За установяване дали е постигнато "отваряне" на слъзните пътища след промивки и сондирания се прилага изследване с цветни капки и поставен тампон в нослето, който трябва да се оцвети, ако обагрената сълза преминава към носната лигавица.