Отговаря акад. Петя Василева, национален консултант по очни болести. Тя е и консултант на в. "24 часа" от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Аниридията е вродено нарушена структура на окото и най-често е двустранна. Причинява се от хромозомен (генетичен) дефект, като може да се прояви фамилно или спорадично. При 2/3 от децата с аниридия има някакво очно засягане и на родителите.

Болестта се установява в ранна детска възраст и може да бъде изразена в различна степен - от почти пълна липса на ирис (оцветената част на окото) до леки промени във формата и структурата му. При тази вродена аномалия на окото могат да бъдат засегнати и други очни тъкани - хипоплазия (недоразвитие) на ретината и зрителния нерв. Тогава има нистагъм (трепкане на окото) и значително намаление на зрението. При аниридия се развиват и катаракта (перде), глаукома и помътняване на роговицата.

Когато катарактата е по-силно изразена, може да се наложи операция с имплантиране на вътреочна леща. Операцията трябва да бъде извършена от офталмолог с допълнителна специализация в областта на детска катаракта, тъй като при деца с аниридия оперативната техника е по-сложна и рисковете са по-големи. Това се дължи на факта, че има засягане и на други очни структури.

Особено рискова е операцията при наличието на глаукома. Може да се наложи извършването и на комбинирана операция (за катаракта и глаукома) за лечение на повишеното вътреочно налягане. След операцията се очаква известно подобрение на състоянието. Възможностите за повишаване на зрението са значително ограничени при деца с нистагъм.