Отговаря д-р Борислав Ацев, консултант на в. "24 часа" по кардиология още от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Сърдечният инфаркт е едно от най-фаталните и инвалидизиращи заболявания на нашето време. Правилното поведение при този инцидент е от съществено значение за прогнозата и щастливия изход от него. Основните причини, които водят до сърдечния инфаркт, са високото кръвно налягане, повишеното ниво на холестерола в кръвта, тютюнопушенето и повишената кръвна захар.

След прекаран инфаркт е многократно по-важно да се контролират и отстранят тези рискови фактори. Така например кръвното налягане трябва да се поддържа в рамките на 140/85, холестеролът- до 5,2 ммол/л , кръвната захар под 6 ммол/л и категорично да се спрат цигарите. Нужен е периодичен контрол на лекари кардиолози.

Вторият важен момент е да се изясни състоянието на сърцето след прекарания сърдечен инфаркт. Дали има риск от нов инфаркт? Какви резерви са останали на сърцето за изпълнение на служебни и домашни задължения? Каква да бъде физическата активност? Да се правят ли допълнителни изследвания и лечение? Отговори на тези въпроси пациентите могат да получат от лекуващите лекари и лекарите кардиолози. Непосредствено след лечението на инцидента и периодично такива хора трябва да преминат на функционално изследване на сърцето (ехокардиография и стрес тест).

Рискът от повторен инфаркт е важно да се определи в специализиран кардиологичен център. Добре е оценката да стане преди изписването на болния. Изследванията включват стрес тест, ехокардиография, магнитен резонанс, сцинтиграфия и коронарография. Ехокардиографията установява отслабването на сърцето чрез показателя фракция на изтласкване. Той сочи, че при намаляването му под 35%, смъртността се увеличава от 20 до 50%. Разширението на лявата камера също е с лоша прогноза.По-нататъшното поведение зависи от стрес теста. Ако той докаже намалено кръвоснабдяване на сърцето, се прави коронарография. Изборът на лечение се определя от резултата от изследването.

Независимо от избрания метод (аортокоронарен байпас, операция или балонно разширение-дилатация) при болни със стенокардия смъртността и повторните инфаркти намаляват значително. При прекарали инфаркт и със стенокардна болка повторните инфаркти са 12% , а при пациенти без болка - 5%. Нови прогностични фактори са показателите за възпаление в кръвоносните съдове - С реактивен протеин и левкоцитите. Тяхното увеличение увеличава риска от повторни инциденти.

Изключително голяма роля в профилактиката играе медикаментозната терапия. Седем големи световни изследвания доказват ползата от инхибиторите на ензимите, които задържат свиването на артериите, за по-ниска смъртност след инфаркт. Бета-блокерите също имат решаващо значение за снижаване на риска от повторните инфаркти. Те трябва да се употребяват не по-малко от 3 години. За това време повторните инциденти намаляват с 25%. Още по-обнадеждаваща е комбинацията между двете групи медикаменти. Място в профилактиката на инфаркта имат статините (свалят холестерола).

След инфаркт повечето хора трябва да пият аспирин. Той е задължителен за поне 2 години след инфаркта (не по-малко от 81 мг на ден, но не и повече от 325 мг).

Не всичко зависи от лекарствата, а и от правилното поведение. Ако болният продължи да пуши след инфаркт, рискът от повторението му се увеличава 2 пъти. Диетата е важна част от живота на пациента, особено ако той е с наднормено тегло. Тя цели да снижи нивото на холестерола и при необходимост и кръвната захар. Кардиолози и диетолози са длъжни да уточнят начина на хранене на цялото семейство и да срещнат разбиране на промяната на домашната кухня.

Според състоянието на сърцето е нужно да се създаде пълноценен двигателен режим - всекидневни гимнастически упражнения по препоръка на лекуващия кардиолог. Ходене, плуване, велоергометрия са подходящите спортове за неусложнените инфарктно болни. За всичките диагностични и терапевтични задачи са отговорни семейният лекар и специалистите кардиолози, които поне 2 пъти годишно трябва да контролират състоянието на болния.