Отговаря д-р Борислав Ацев, консултант на в. "24 часа" по кардиология още от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

През последните 25 г. лечението на острия сърдечен инфаркт постигна изключителен напредък с балонната ангиопластика - метод за отстраняване на запушващия коронарната артерия тромб и възстановяване на кръвоснабдяването през нея.

При въвеждането на балон, който се раздува и отпуска, се отпушва кръвоносният съд и се отваря стеснението. В 70-80% от случаите се оставя стент (мрежичка) на мястото, за да не се стесни пак и да поддържа нормално протичане на кръвта.

Този метод обаче може да се използва само в специализирани кардиологични болници. Все още по-масово се използва друг метод - фибринолиза за разтваряне на тромба с венозно въведени специални лекарства (фибринолитици).

Най-важното и при двата метода е максимално бързото започване на лечението до 6 ч от началото на болката, защото след това промените в сърдечния мускул са необратими. Особено важно е това изискване при масивните инфаркти, защото при тях е задължително използването на един от двата метода.

Има данни, поддържащи стентирането при всички случаи на балонна ангиопластика при остър инфаркт, не защото резултатите са по-добри, а защото повторните стеснения на същото място са по-редки.

Според американско изследване смъртността при ангиопластиката със стент и без стент е еднаква - между 2% и 4%, но мозъчните и други сърдечни усложнения са по-големи при болните, на които не е поставен стент - 15-19% спрямо 11% на стентираните.

За съжаление стентовете имат свои усложнения, които увреждат сърдечния мускул, докато при балонна дилатация без стент те са по-редки. Само опитните кардиолози могат да избират случаите, при които не се налага стентиране. Това се преценява в хода на процедурата и ако резултатът е добър и кръвоснабдяването напълно е възстановено, стент може да не се използва.