Отговаря д-р Борислав Ацев, консултант на в. "24 часа" по кардиология още от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Сърдечният удар (инфаркт) представлява внезапно (остро) запушване на една от коронарните артерии, които кръвоснабдяват сърдечния мускул. Вследствие частта, която остава без кръв, загива и не може да участва в изпомпването на кръвта. Така сърцето намалява своята сила. Сърдечен инфаркт следва, когато артерията е стеснена от атеросклеротична плака и да се е образувал тромб, който я запушва.

Освен с типична гръдна болка, която не се повлиява от нитроглицерин, заболяването се доказва с електрокардиограма и се потвърждава със специални кръвни проби (тропопин, чернодробни ензими).

Най-важното за успешното лечение на инфаркта и намаляването на смъртността от него е бързината на действие, максимално ранното започване на лечението. Ако до 6 часа от началото на гръдната болка и диагностициране на заболяването е извършено отпушване на запушен съд, рисковете от смъртен изход и тежка инвалидност се намаляват многократно.

В съвременното лечение на сърдечния инфаркт сега се използват два основни начина за бързо отпушване на засегнатия коронарен съд. Единият е да се направи коронарография (контрастно рентгеново изследване на сърцето) в специализирана болница и след като се установи къде е запушването, да се вкара балон със специална мрежичка (стент) и да се отпуши (дилатация). При втория метод се използват специални лекарства (фибринолитици), които разтварят тромба и кръвта отново преминава свободно през съда.

Многобройните проучвания за сравнение на тези два метода показват по-голямото предимство на дилатацията (90% успешно отпушване) пред фибронолизата (65% успеваемост) и значително по-малък риск от кървене. Освен това смъртността с дилатацията до 6 седмици от началото на инфаркта се намалява с 40 % спрямо тези на лекарственото лечение. В редки случаи, например при наличие на шок и невъзможност да се спаси болният с посочените две възможности, се прави операция по спешност с голям риск за живота (байпас). Колкото е по-възрастен пациентът, толкова рискът от усложнения при лечението на инфаркта е по-голям. Така например над 65 г. при използването на фибринолитици рискът от мозъчен кръвоизлив се увеличава над 2%.

Лечението на сърдечния инфакрт е голям проблем на българското здравеопазване в момента, защото е свързано с огромна организация и парични средства. Необходими за оборудване със скъпи специализирани ангиографски лаборатории в цялата страна, обучение на екипи за работа, изграждане на модерна бърза помощ с квалифициран по световните критерии персонал, обучение и оборудване на хората, на полицията, пожарната и други обществени организации за даване на първа помощ при сърдечен инфаркт. По този начин в САЩ за 25 години снижиха смъртността от сърдечен инфаркт с 43%.