Отговаря д-р Антоанета Томова, консултант на в. "24 часа" по онкология от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Туморите на жлъчния мехур и жлъчните пътища са доброкачествени и злокачествени. Първите са  полипи и се откриват случайно при ехографско изследване. Ако са над 1 см, трябва да се отстрани жлъчният мехур, за да не се изродят в злокачествени.

Средно годишно от рак на жлъчния мехур и на жлъчните пътища се регистрират около 300 новозаболели, съставляващо фактическа честота от 3,5 на 100 000 население. Това се равнява на 3% от всички храносмилателни злокачествени тумори и 1% от всички злокачествени тумори в човешкия организъм.

Жените боледуват по-често от мъжете, като съотношението жени/мъже е 1:0,52. Липсва статистически значима разлика в заболяемостта между селско и градско население.

Карциномът на жлъчния мехур засяга предимно жените на възраст над 65 години, с пик между 75 и 85 г. Рисковите фактори са жлъчнокаменната болест и хроничният холецистит (хронично възпаление на стената на жлъчния мехур). В 80% от случаите освен тумора се откриват и жлъчни камъни. Повишен риск имат и здравите носители, отделящи салмонелни бактерии с изпражненията.

За жлъчните пътища извън черния дроб рискови фактори са улцерозният колит, който увеличава риска от 9 до 21 пъти. Други рискови фактори са вродени аномалии, паразитарни инфекции, първичен склерозиращ холангит.

Клинично в началните стадии ракът на жлъчния мехур протича коварно, без изявени оплаквания или пък наподобява епизодични жлъчни колики. При напредване на болестта се представя с клинична картина на изявена жлъчнокаменна болест - болка в дясното подребрие, гадене, повръщане, непоносимост към мазни храни, безапетитие, жълтеница, отслабване.

При клиничен преглед опитният клиницист може да установи увеличен и болезнен черен дроб, коремен тумор, жълтеница, наличие на свободно подвижна течност в коремната кухина - асцит. Диагнозата се поставя след клиничен преглед, ехографско и КАТ (скенер) изследване на коремните органи и гръдния кош.

При наличие на жълтеница се прави допълнително изследване ERCP (ендоскопска ретроградна холангио цистография), THC (трансхепатална холангиография) с вземане на биопсия. Могат да се уточнят нивото на препятствието за жлъчката. Лабораторните изследвания не подпомагат особено диагнозата.

При рак на извънчернодробните жлъчни пътища най-честият симптом дори в начални стадии е жълтеницата - в 89% от случаите. По-късно се появяват болка в корема, загуба на тегло, сърбеж, повишена температура, опипващ се тумор.

Отстраняването на жлъчния мехур е достатъчно само при случайно открит начален рак. При напреднали стадии е по-трудно оперативно да се постигне излекуване.

При локално авансирало заболяване в част от случаите може да се проведе предоперативна полихимиотерапия. При невъзможност за операция може да се проведе палиативна терапия. Прогнозата, ако не се проведе радикална оперативна интервенция, е неблагоприятна.

След определяне на стадия екип от онкохирург, химиотерапевт, патолог, специалист по образна диагностика определя лечебната тактика.

Метод на избор в началните стадии е оперативното лечение.