Отговаря д-р Антоанета Томова, консултант на в. "24 часа" по онкология от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Невроендокринните тумори са редки тумори и се различават от останалите по способността да произвеждат (секретират) биологично активни молекули (хормони), които предизвикват различни синдроми (съвкупност от симптоми). Най-ярките представители на невроендокринните тумори са карциноидните тумори и панкреасните ендокринни тумори.

Честотата е 1-2 случая на 100 000 население.

Най-честият тип от храносмилателните невроендокринни тумори е карциноидният. Среща се предимно по хода на тънките черва, но може да се докаже и в стомаха, панкреаса. Когато туморните клетки са по-зрели, те могат да бъдат активни и да произвеждат различни хормони, които имат различни ефекти върху организма.

Вече са изолирани няколко гена и различни растежни фактори, които са причина за това заболяване.

Карциноидните тумори в коремната и ректална (на правото черво) зона имат малък размер < 2см и са подходящи за хирургическо отстраняване, като се постига излекуване - 5-годишна преживяемост имат 95% от случаите.

Оплаквания в ранните стадии няма. С напредване на тумора най-честа е упоритата диария и внезапно почервеняване на кожата - флъш синдром.

Карциноидът на тънките черва се диагностицира в по-напреднал стадий, но ако е възможна радикална операция, може да се постигне 20-годишна преживяемост при 80% от случаите. Ако не може да се оперира, средната преживяемост е около 5 г.

Трудно е по биопсичния материал да се определи дали карциноидният тумор е доброкачествен, или злокачествен. За агресивния злокачествен характер на тумора се съди по това дали има метастази в лимфните възли, или в далечни органи.

Диагнозата се поставя след анализ на оплакванията на болния, инструментални изследвания и специфични за хормоните изследвания на кръв и урина.

Лечението е комплексно и включва операция, симптоматично лечение, лекарствена терапия. Оперативното лечение може да доведе до облекчаване на оплакванията или излекуване. При част от случаите може да се приложи интерферон или химиотерапия.

За доброто повлияване са важни навременната правилна диагноза, комплексното лечение и потискане на оплакванията за постигане на по-добро качество на живот.