Отговаря д-р Антоанета Томова, консултант на в. "24 часа" по онкология от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Ракът на простатната жлеза е най-честият урологичен злокачествен тумор и е на второ място по честота след рака на белия дроб при мъжете. Появата му е свързана с напредването на възрастта - много рядък преди 40-годишна възраст, средната възраст е 72 години и много често при възрастни мъже над 90-годишна възраст (в повечето случаи без клинична изява и оплаквания). Рискови фактори са фамилната предразположеност, възможни генетични промени и дългогодишна диета, богата на животински мазнини.

Ракът на простатната жлеза няма типични ранни симптоми. Ранната и точна диагностика напоследък се дължи на подобрените диагностични възможности на профилактичните прегледи. Много информативно и полезно е да се изследва серум от кръв за PSA - простатно-специфичен антиген (преди урологичния преглед!) с цел скрининг при рискови групи, а при болни - като критерий за ефекта от лечението. За ранната диагностика се прилага също и трансректално ехографско изследване с тънкоиглена биопсия и изследване под микроскоп на взетия материал.

Клинично напредналото заболяване се проявява със смущения при уриниране и костни болки.

Прогностичните фактори към момента на поставяне на първоначалната диагноза са: стадият на заболяването, степента на диференциация, нивото на PSA, възрастта и нивото на серумната алкална фосфатаза.

Метастазирането при рака на простатата е най-често по гръбначния стълб и костите. Метастазите във вътрешните органи са редки - в около 20%, а тези в мозъка - изключително редки.

При пациенти с метастази основната цел на лечението е поддържане на добро качество на живот без болка чрез хормонална андрогенна блокада. Спиране на продукцията на тестисите може да стане по оперативен път или медикаментозно с LH-RH аналози самостоятелно или в комбинация с антиандрогени - стероидни или нестероидни. При хормоннечувствително заболяване може да се приложи химиотерапия или добри палиативни грижи.

Участието в клинични проучвания с нови лекарствени агенти или комбинации горещо се препоръчва. Сега се провеждат клинични проучвания с антиангиогенезни агенти, имунотерапия, туморни ваксини и моноклонални антитела към различни туморни фрагменти.

Костните метастази са най-честата изява на метастазиране на рака на простатата. С цел обезболяване, предпазване от патологични счупвания или притискане на гръбначния мозък с последващо парализиране, се прилагат бифосфонати. При силна болка може да се приложи крупно фракционирано лъчелечение или венозно прилагане на радиоизотопи.

При по-голяма част от болните болестта има бавен ход. Прогнозата зависи от биологията и хистологичния вид на тумора, стадия на заболяването и провежданото лечение.