Отговаря д-р Антоанета Томова, консултант на в. "24 часа" по онкология от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Кистите в млечните жлези се срещат в около 7% от жените, най-често във възрастта между 35 и 50 години.

Те са хормонално зависими и оплакванията са свързани в някои случаи доста отчетливо с менструалния цикъл. Най-вероятно се дължат на запушване на жлезните канали от разрастване на епитела вътре в канала или от фиброзна тъкан около канала, която го притиска и затваря. Някои от малките кисти могат да имат лобуларен произход. При разглеждане под микроскоп покривният епител на тези жлезни каналчета е с променена форма, структура, може да секретира - процес на апокринноклетъчна метаплазия.

Клинично могат да протичат без симптоматика или да се опипва формация с циклично променящи се размери, достигаща максимална големина предменструално, когато може да бъде болезнена.

Еволюцията на заболяването е разнопосочна - кистите може спонтанно да регресират и да изчезнат, може да останат продължително време без промяна или пък може да нарастват по-бавно или по-бързо и/или да се увеличат по брой.

Различават се микрокисти - под 3 мм, и макрокисти. Могат да бъдат единични или множествени, едно- или многокамерни. Най-чести са около менопаузата. Поведението при опипващите се кисти започва с клиничен преглед, ехомамография или мамография с вземане на тънкоиглена аспирация (източване) с последваща пневмокистография и цитологично изследване на аспирираната (източената) течност. Ако кистата изчезне и няма мамографски данни за рак и туморни клетки в изследваната течност, лечението спира дотук и се провеждат само периодични контролни прегледи. При кръвенисто съдържание на кистата или наличие на папиларни разраствания в стената на кистата, доказани мамографски, както и при рецидивиращи хронични кисти със задебелени фиброзни стени, се извършва биопсия. Тя включва изрязване на кистата и последващо хистологично изследване, след което комплексно лечение.

Малките по размер кисти са с по-благоприятна прогноза и нямат повишен риск от дегенерация, но при големите, с многогодишна давност кисти - при 0,3 до 1,4% от всички случаи, може да се развие интракистичен рак на млечната жлеза.В повечето случаи се доказва дуктален карцином, папиларен вариант, който да бъде карцином in situ (неинвазивен) или вече да инвазира съседните структури.

Лечебната тактика при жените с интракистичен рак следва стратегията за комплексно лечение според стадия.