Отговаря д-р Юлия Григорова, консултант на в. "24 часа" по гастроентерология от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Много вируси могат да причинят диспептични нарушения като гадене, коремни болки, разстройство. Най-честите виновници са от групите рота-, норуолк-, ехо-, коксакивируси и др. Заразяването става по фекално-орален път, чрез пръски или с неизмити ръце, храна. Често последните групи се проявяват и с хрема, дихателни възпаления, конюнктивити или с прояви от страна на централната нервна система или сърцето.

Гастроентеритните вирози (вирусни заболявания) са характерни повече за лятото, но напоследък се изявяват и в студения есенно-зимен период, провокирани обикновено от простуда. Честото им съчетание с възпаление на горните дихателни пътища и трахеята ги доближава клинично до същинския грип и те минават под тази рубрика.

След инкубационен период 18-48 часа се проявяват гадене, повръщане, водниста диария, висока температура, симптоми от горните дихателни пътища, мускулни болки, покачва се броят на лимфоцитите в кръвта. Диарията, причинена от ротавируси, понякога става хронична.

Заболяването е с тенденция за самоочистване и самоизлекуване. Прицелният орган са тънките черва и там са морфологичните промени. Колкото са по-изразени те, толкова и клиничните изяви се удължават след очистването на организма от вируса.

Доказателство за вирусното начало на гастроентеритния синдром не се налага, но ако е необходимо, то се осъществява с имунофлуоресцентна или електронна микроскопия и серологични методи. Лечението е симптоматично: прилага се оводняване с хидратиращи разтвори, антидиарийни, запичащи медикаменти, баланс на електролитните загуби, ако е необходимо ензимно заместване.

При насложена чревна бактериална или друга инфекция се добавят чревни антисептици и лекарства за чревна дизбиоза (нарушено равновесие на чревната флора).