Отговаря д-р Борислав Герасимов, консултант по неврология на в. "24 часа" от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Сърцето и мозъкът са два взаимноосигуряващи се много важни за живота органи, главно чрез сърдечносъдовата, нервната и ендокринната система.

На проблеми в работата на сърцето, ритъмни нарушения като тахикардия (ускорен пулс), аритмии (нарушен ритъм), "прескачане" на сърцето (екстрасистолии), инфаркти (загиване на част от сърдечния мускул) мозъкът реагира веднага с повишена потребност от кръв, кислород и хранителни вещества. По този начин дава команда за по-усилена сърдечна дейност, което от своя страна натоварва допълнително сърдечносъдовата система.

Всяко разстройване на дейността на сърцето се отразява върху кръвоснабдяването на мозъка и води до проблеми, изразяващи се в остро (инсулт) или хронично разстройство на мозъчното кръвообращение.

Проблемите при всеки от описаните сърдечни симптоми, се отразяват на дейността на мозъка и се обозначават като кардио-церебрален синдром.

И обратно, при проблеми в дейността на мозъка се разстройва връзката му със сърцето. То, въпреки че може да работи в автономен (независим) режим, не може да отговори адекватно на нуждите на мозъка. Това се отразява на нормалната работа на системата, която осигурява жизнените нужди на организма.

При мозъчните инсулти "терапевтичният прозорец" е само 3 часа, а при сърцето времето, в което могат да се предприемат животоспасяващите действия, е 6 часа.